Съветският съюз, както и всички други държави по света, имаше своя собствена служба за държавна сигурност, чиито задачи бяха да защитават страната от всички врагове (вътрешни и външни). За разлика от армията и флота, разузнаването и контраразузнаването действат на невидим фронт. За да изпълнят задачите си, тези специалисти се нуждаят от специално оборудване, екипировка и най-важното - автомобили. И съветската индустрия успя да даде на КГБ най-добрите коли по онова време.
Кое е основното нещо в един автомобил за полицията и за разузнаването? Наличието на брониран слой под тялото? Може би допълнителни аксесоари като радиостанция или мобилна лаборатория? Смяна на регистрационните табели като при колите на Джеймс Бонд или изчакаща от багажника картечница Максим? Всъщност, всичко описано дотук, както и много други неща, са пълна глупост. Един автомобил става специален заради...двигателя си. Такава кола трябва да бъде най-бързата и маневрената в цялата страна или във всеки случай значително по-динамична от повечето цивилни модели и автомобили, използвани от дипломатически мисии на други държави.
Историята на най-бързите "Жигули" изобщо не започва в Съветския съюз. През 20-те години на миналия век немският инженер Феликс Ванкел създава първия си бутален ротационен двигател. От обикновените ДВГ по онова време Ванкеловият двигател се различава не само по нестандартния си дизайн, но и по много по-голямата си производителност. По ирония на съдбата, в родината му той не носи слава и богатство на своя създател. Най-големия търговски успех при внедряването на тази технология постигат инженерите на японската компания Mazda. А в началото на 70-те години СССР започва да се интересува отблизо от тази технология.
По онова време във Волжския автомобилен завод (ВАЗ) е доставена чисто нова Mazda RX-2 с цел да бъде проучена. Съветските инженери се интересуват главно от двигателя. През 1975 г. се ражда първият съветски бутален ротационен двигател, което се оказва пълен провал. Той развива само 70 к.с., работи зле, често прекъсва и дори се разваля. Въпреки неуспеха, работата на местните инженери не спира и много скоро е направен нов двигател с мощност 120 коня. Той се оказва може би най-мощният и надежден в СССР. Новият двигател веднага е монтиран във ВАЗ-21019 и ВАЗ-21059. Тези загадъчни "класически” модели се доставят само на МВД (Министерството на вътрешните работи) и на КГБ.
Работата по двигателите обаче продължава. Много скоро тяхната мощност е увеличена до 140 к.с. Полицейските Жигули успяват да ускорят от място до 100 км/ч само за 8 секунди, а максималната им скорост достига 200 км/ч, което за съветските (и не само за тях) пътища по онова време е просто скандална цифра. Успехът се оказва толкова значителен, че други съветски предприятия започват да се интересуват от разработването на нови модели с двигателя на Ванкел. След разпада на СССР в страната се произвеждат двигатели от този тип с мощност до 280 к.с. Те се монтират не само върху колите на служителите от Държавна сигурност, но и върху правителствени автомобили, мотоциклети, амфибии и катери.