Със предстоящото влизане в сила на строгите забрани (предимно от 2035 г.) върху продажбата на нови превозни средства с ДВГ в Европа и Северна Америка, може да се предположи, че пазарът на дизелите е съвсем близо. Светът обаче е голямо място и пазарите се различават значително. И изглежда, че е крайна дизеловите автомобили ще продължат да се движат по пътищата в обозримо бъдеще, така че слуховете за тяхната предстояща смърт са силно преувеличени, пише в свой анализ CarBuzz.
Причините са по-скоро свързани с науката, технологиите и пазарните сили, отколкото просто с анти-EV позиция. Разбира се, това е по-скоро прогноза за това, което може да се случи въз основа на текущите тенденции и развитие на индустрията.
Дизелгейт и моментът за промяна
През септември 2015 г. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ съобщи през света за нарушение на Закона за чистия въздух от страна на Volkswagen Group. Беше установено установиха, че VW умишлено са програмирали своите дизелови двигатели да активират контрола на емисиите, когато колата е в тестови режим. Данните в реални условия показват, че автомобилите отделят до 40 пъти повече Nox. Софтуерът е бил внедрен в около 11 млн автомобила по цял свят.
Скандалът беше огромен и доведе до сериозен отлив от дизеловите технологии. От това се възползваха производителите на хибриди и най-вече Toyota. Японската компания вече беше предизвикала сензация на пазара със своя хибриден Prius, който се появи още в края на миналия век, а в началото на миналото десетилетие предложи и електрически Prius. И той трябваше да улесни нормалните хора да навлязат в света на електромобилите.
Други марки също развиваха EV, при това още през 80-те и 90-те години, но те получиха сериозен удар, когато турбодизеловата технология Common Rail буквално избухна на сцената, трансформирайки присъщия недостатък на дизела като бавно ускоряваща кола в нещо, което може да бъде едновременно желано (по отношение на производителността) и практично (нисък разход, дълъг пробег). Това беше подпомогнато, когато германските автомобилни производители убедиха своите правителства (и Европейския съюз), че турбодизелите всъщност са добри за околната среда, тъй като имат ниски емисии на CO2 (високите нива на NOx бяха подценени).
Маркетингът на дизела беше толкова добър, че повече от половината пазар на нови автомобили във Франция бяха дизелови - тенденция, следвана отблизо от други страни от ЕС в началото на 2000-те години. Audi дори участва с трио дизелови автомобили в най-високия клас LMP1 в 24-те часа на Льо Ман и печели четири поредни години (2011 до 2014 г.).
И точно когато изглеждаше, че дизелът никога няма да бъде изместен от трона си, се случи нещо голямо. По време на автомобилното изложение във Франкфурт през 2015 г. бомбата избухна и Volkswagen Group беше дадена на съд за предполагаемо използване на устройства за измама в своите (предимно) 2,0-литрови турбодизелови автомобили, за да приеме строги правителствени разпоредби за емисиите. Скандалът се оказа повратната точка за популярността на дизела, като се стигна до това, че управляващите органи започнаха да налагат бъдещи забрани за продажбите на превозни средства с такова гориво.
Всички това означаваше, че много автомобилни производители просто се отказаха от технологията и инвестираха сериозно в електрически превозни средства. И в този момент мнозина решиха, че дизелът е на смъртно легло и неговият край е близо. Тоест, дори в близко бъдеще няма да има дизелови превозни средства.
Реалността отвръща на удара
Един от основните проблеми, който експертите по електромобили така и не вземат под внимание, е, че глобалната транспортна индустрия включва повече от личен транспорт. Пазарите, тяхното ниво на развитие и техните нужди също се различават. Корабоплавателната индустрия, авиацията и тежкият транспорт все още разчитат на технология с ДВГ, където дизелът понася основната тежест. Да, има експерименти с технология за горивни клетки в корабоплаването, но те все още са далеч от търговска жизнеспособност и са фокусирани само върху по-малки плавателни съдове.
Привържениците на електрическите превозни средства, които пишат некролога на петролната индустрия, трябва да оставят химикалките си. Трансформацията ще бъде постепенна и не представлява „явна и настояща“ опасност за глобалното търсене на петрол поне до средата на века.
Дните на Airbus или Boeing, захранвани от батерии, все още са много далеч. А що се отнася до тежкия транспорт, към EV преминават предимно обществените автобуси. За превоз на дълги разстояния все още е необходима нова, специализирана инфраструктура за зареждане. Масивните, тежки батерии и дългите времена за зареждане превръщат превозите на дълги разстояния само с батерии в инженерен кошмар. Това е реалността, която може да принуди внедряването и предвидения преход към електромобили да бъде много по-бавно, отколкото се смяташе първоначално.
Пазарът ще диктува
Голямата реалност с дълголетието на дизела е размерът на световния пазар и колко много се различават отделните региони. В Европа и Северна Америка държавните субсидии играят голяма роля в подпомагането на преминаването от ДВГ към EV. Субсидиите варират от подпомагане на купувачите до забрана за влизане в центъра на града с ДВГ или по-висок данък при покупка или регистрация на автомобил.
Това са всички външни начини за манипулиране на пазара в движение в една посока. В страните, където тези методи не са налице, ситуацията е много различна. Когато нормалните пазарни сили могат да диктуват, купувачите избират това, което е най-практично и достъпно - и в много случаи това е дизелът. Когато електромобилите са двойно по-скъпи от техните еквиваленти с ДВГ и предлагат половината пробег и само няколко обществени точки за зареждане, тогава изборът на свободния пазар е много по-различен, отколкото когато електромобилите са субсидирани и инфраструктурата е отлична.
Друга практичност са географските фактори. Европейските градове са гъсто населени - хората живеят близо до центъра на града и следователно до работното място и търговските центрове. Общественият транспорт също е лесно достъпен. В Южна Америка, Африка и Азия обаче това не е така. Предградията често са разположени на километри от центъра, без обществен транспорт като алтернатива. Използването на EV няма практически смисъл на тези пазари - и производителите знаят това. За да дадат на своите потребители това, което искат, те ще продължат да им предлагат автомобили с дизелов двигател - за достъпен, практичен начин на живот.
Не трябва да се пренебрегва и влиянието на популярните тенденции или така наречения zeitgeist. В много случаи преминаването към електромобили се движи повече от социалната политика, убеждението „искам да ме видят, че правя правилното нещо“, отколкото от рационален избор.
И ако Европа и Северна Америка имат добре развита инфраструктура, това на практика не съществува в много други страни от Глобалния юг. На по-бедните икономики ще им отнеме много време, за да създадат своята мрежа за презареждане, което ще обезкуражи купувачите да преминат към електричество.
Настъплението на хибридите и plug-in хибридите като практическа алтернатива на пълномащабното електричество с батерии, също трябва да се има предвид. На много пазари това ще бъде крайната цел, тъй като те премахват безпокойството за обхват и необходимостта от изчерпателна и изключително скъпа инфраструктура за презареждане.
Съществува и аргументът, че нуждата на развиващия се свят от растеж ще продължи дълго време да дава предимство на дизела и че това всъщност ще увеличи търсенето на дизел в бъдеще. В проучване британската газова компания BP заяви, че пълната забрана на автомобилите с ДВГ ще доведе само до 10% спад в общия брой барели петрол, произвеждан на ден до 2040 г. Това означава, че търсенето на дизелови превозни средства ще продължи да съществува и след готвената на много места забрана за продажба на нови автомобили с ДВГ.
Преминаването към електромобили ще бъде много по-лесно и по-бързо в Европа и Северна Америка, отколкото в останалия свят. По-големите икономики, различните градски пейзажи и съществуващата инфраструктура ще играят роля в това. Въпреки това дизелът ще бъде на пазара още дълго време, воден от по-бавната траектория на развитие на останалия свят, по-малкото манипулиране на пазарите и различните пазарни нужди. А това не би трябвало да е лошо, като се има предвид практичността на дизела и по-чистия имидж благодарение на напредъка в технологиите.