Механик посочи най-лошите малки бензинови двигатели

В продължение на години в автомобилната индустрия капацитетът и броят на цилиндрите на двигателя винаги са били ключови, тъй като те до голяма степен определят представянето на силовите агрегати. Ситуацията започна да се променя през 90-те години, когато суперчарджърът навлезе в голям мащаб, а с по-строги стандарти за емисии производителите започнаха да въвеждат директно впръскване на гориво. Последващи корекции наложиха допълнителни промени в конструкцията – намаляване на теглото, намаляване на капацитета и броя на цилиндрите, както и интеграция на много компоненти в компактни модули.

На хартия изглеждаше като естествена посока на развитие. На практика обаче някои от тези двигатели, въпреки награди и отличия в индустриалните проучвания, започнаха да показват сериозни слабости само след няколко години работа. Проблемите с издръжливостта не бяха изолирани случаи – в някои случаи дори завършваха с колективни искове срещу производителите.

В същото време производителите трябваше да запазят пропорциите – намаляването не означава автоматично провал. На пазара се появиха и успешни мотори - като 1.0 TSI от Volkswagen Group или 0.9 TCe от Renault, които се считат за усъвършенствани и сравнително безпроблемни в своя клас.

Въпреки това има и примери за двигатели, които са трябвало да бъдат символ на прогреса, а с времето се превърнаха в предупреждение за купувачите на употребявани автомобили. И в случая изборът е на механици, които са се сблъсквали с техните проблеми.

Най-лошите малки бензинови двигатели (ГАЛЕРИЯ): 

4 от 9 | Механик посочи най-лошите малки бензинови двигатели

PSA/Stellantis 1.2 PureTech (EB)
Маслото с гориво разтваря ремъка, но проблемът не свършва дотук. Дизайнът на самите колела, които развъртат ремъка, също се оказа дефектен. Компонентите от ремъците можеха да запушат вакуумната помпа, което да доведе до блокиране на самия двигател в някои случаи.

В същото време нямаше ясно обяснение за случващото се, тъй като някои екземпляри без проблем достигнаха интервала за смяна на ремъка (производителят го съкрати по време на производството на двигателя от 180 000 на 160 000 км, но опитни механици посъветваха да се направи още на 60 000-80 000 км), докато при други бедата настъпи още преди достигане на 50 000 км.

Освен това, след модернизацията, имаше още такива случаи, така че може да се предположи, че проблемът е отстранен едва през 2023 (реални на пазара от 2024), когато под капака на автомобилите на Stellantis беше поставен двигател с верига.