Isuzu D-Max: тестваме последната мъжка крепост

Коя кола е мъжка и коя - женска? Някога сякаш имаше консенсус и ясно разграничение по този въпрос.

Но днес нещата са се размили. Land Rover Defender бе избран за световен дамски автомобил на годината този месец. Едно допитване до публиката показа, че мнозинството хора смятат VW Polo за мъжки автомобил, но Тоyota RAV4 - за женски.
  
    
 
    
     
Истината е, че отдавна вече автомобилите станаха унисекс. И понеже желанията на клиентите си приличат, все повече си заприличват и самите автомобили. Когато ги тестваме, все по-малко говорим за конструкция и пътно поведение, и все повече - за удобства, мултимедия и мобилни приложения.

Все още обаче има и изключения, и ето ви едно от тях. Ако тествахме тази кола, както тестваме повечето напоследък, лошо й се пишеше.
 
   

  
  
С новото поколение на пикапа си D-Max, японците от Isuzu много са се постарали да намерят място в света на унисекс комфорта. Но си личи, че не им е там мястото.

.Скоростният лост е толкова тежък и с толкова вибрации, че може би са го взели от секс шоп.
От Isuzu твърдят, че много са се постарали с обезшумяването, но разлика се усеща само спрямо предишното поколение на D-Max. Спрямо повечето конкуренти този пикап е доста шумен.
  
   

  
   
Мултимедията има всичко необходимо, но е толкова недомислена, че ще ви трябват няколко дни да свикнете, и няколко месеца да им простите за това. Ето пример: има специално бутонче, което ви отвежда към екрана за управление на музиката. Което е чудесно. Но от него не можете да сменяте източника. Ако искате да замените радиото със Spotify от телефона си, трябва да излезете и да влезете в съвсем друго меню.
  
   

  
  
Всяко натискане на бутона за усилване на звука произвежда звук. И, противно на всякаква логика, звукът става по-силен и досаден, когато се опитате да намалите музиката.

Но най-досадното, без всякакво съмнение, са звуковите сигнали. Този за колана е поносим, защото все пак се очаква да си сложите колана. Но сигналът, който ви предупреждава за опасност от челен сблъсък, е малко по-неприятен от самия челен сблъсък.
 
   

  
  
Всичко това обаче няма абсолютно никакво значение. Защото не си купувате тази кола заради мултимедията. Купувате си я, защото може да минава отвсякъде.

Каквито и мерки за цивилизоване да са взели японските инженери, D-Max си остава онова, заради което винаги сме го харесвали: работлив дивак.
Той все така е построен върху стълбовидна рама, само че конструкцията й е променена, за да е с още около 20% по-устойчива на усукване.
 
   

  
  
Окачването отпред е независимо, с двойни носачи и телескопични газови амортисьори. Отзад за по-голяма товароносимост е използвана твърда греда с листови ресори и амортисьори.

Освен понижаваща предавка, има и възможност за ръчно блокиране на задния диференциал. Предният ъгъл на атака е малко над 30 градуса, задният - почти 25. D-Max вече има и 80 сантиметра дълбочина на газене - с 30 повече от класическия Defender.
 
  

 
   
Пробвахме го и в дълбок сняг, и в кал, и през водни препятствия: D-Max минава уверено навсякъде. Затрудни го само скритата под снега хлъзгава дълга трева - и вероятно щеше да се качи дори оттук, при почти 45 градуса наклон, ако имаше малко повече пространство за засилване.

В сравнение с предишното поколение и тракшън контролът е доста по-добре настроен и адекватен.
 
  

  
  
В страните, където на власт не са зелените, можете да го имате с трилитров дизел с цели 450 нютонметра въртящ момент. В Европейския съюз трябва да се задоволим с 1.9 дизел - с common rail, променлива геометрия на турбото и 360 нютонметра. Максималната мощност е 164 коня.

Още в предишното поколение се убедихме, че този двигател си върши добре работата - няма да ви смае с ускорение, но позволява спокойни изпреварвания и поддържа без усилие 140 км/ч на магистралата. Разликата е само, че за да покрие поредните нови екостандарти от Брюксел, сега са му добавили впръскване на урея, или АdBlue.
 
  

 
   
И ръчната, и автоматичната трансмисия са дело на японската Аisin. Ръчната работи добре, ако изключим споменатата тежест на лоста, която впрочем е типична за всеки по-сериозен офроудър. Пътното поведение е станало забележимо по-добро - с достатъчно прецизен волан и без прекалено накланяне в завоите. Даже комфортът на возене е по-добър от очакваното при един пикап.
 
  

 
   
Багажният отсек е със стандартни размери за този клас и при по-високите версии върви серийно с много практична ролетна щора вместо капак. D-Max може да тегли до 3.5 тона и да носи над тон в товарния си отсек. Базовите версии вероятно ще го докажат в практиката. Но високите като тази едва ли ще се ползват за тежка хамалогия. По-скоро са за хора, които имат вили в планината или често ходят на лов и риболов.
 
  

   
   
Нашите оплаквания в началото от комфорта и мултимедията също не са съвсем честни. D-Max отстъпва в тези отношения, ако го сравним с някой модерен, лъскав паркетник. Но в света на коравите пикапи всъщност това са почти невиждани до момента нива на удобство.

За пръв път пикап има средно разположена въздушна възглавница, което му донесе максималните пет звезди за безопасност от EuroNCAP.  За пръв път пикап има всички най-актуални електронни системи за сигурност. Тази за избягване на сблъсък наистина има влудяваща  сигнализация, но иначе работи отлично и може да спре автомобила без всякаква намеса от ваша страна. Ползва две камери вместо една, за да преценява по-добре разстоянията - също като човешките очи.
  
   

  
  
Има разпознаване на знаци, автоматично следване на лентата с въртене на волана, и адаптивен круиз контрол за версиите с автоматик.

Дизайнът също е станал по-симпатичен. Решението отпред е малко странно - сякаш са сложени две решетки една върху друга, но всъщност изглежда добре. Светлините вече са светодиодни.

Кожените седалки са безукорни откъм удобство, на задната спокойно сядат и възрастни хора. Има двузонов климатроник и отопление на предните седалки.
 
  

  
   
Разбира се, като всички хубави неща, и тези не идват даром. Старото поколение започваше от 42 000 лева за единична кабина с предно предаване. Новото започва от 55 000 лева. Двойна кабина с 4х4 започва от 66 000 и свършва на почти 79 000 лева за върхово оборудване и автоматични скорости.
Единствената ви утеха е, че дори и така D-Max си остава драстично по-евтин от световния дамски автомобил на годината.

Още снимки от теста на Isuzu D-Max вижте в ГАЛЕРИЯТА:

1 от 27 | Isuzu D-Max тест драйв