Когато не ви трябват пътища: тест на Isuzu D-Max

Когато стане дума за гордостта на японското автомобилостроене, Isuzu не е първото име, което ще ви дойде наум. Най-вероятно няма да е дори шестото или седмото.
  
   

  
   
ТАЗИ КОМПАНИЯ СЪС 140-ГОДИШНА история е по-прочута с камионите и автобусите си, отколкото с колите си. Всъщност в Европа Isuzu предлага само един автомобил със само един възможен двигател. Тъкмо него тестваме днес.
D-Max е класическо работно конче: конкурент в един все по-наситен сегмент на пазара, където към Тoyota Hilux, Nissan Navarа, Mitsubishi L200 и Ford Ranger напоследък се присъединиха и нови играчи като Volkswagen Amarok, Renault Alaskan и дори новата Х-класа на Mercedes-Benz.
  
   

  
  
В ТАЗИ ПРЕНАСЕЛЕНА ДЖУНГЛА всеки предлага какви ли не глезотии, за да изпъкне над конкурентите. Всъщност всеки, освен Isuzu. Във всеобщата лудост японците си остават на територията на здравия разум и ви дават това, което трябва да бъде един пикап: надеждна машина, която да носи на бой и да може да минава почти отвсякъде по права линия.

НОВИЯТ D-MAX ВСЪЩНОСТ е фейслифт на модела от 2012 година, но с една много съществена промяна. Старият 2.5 дизел е пенсиониран и заменен от изцяло нов, 1.9-литров агрегат. Той запазва мощността на стария - 164 коня, и компенсира леко намаления въртящ момент с по-къси предавки.
Благодарение на новаторското турбо с променлива геометрия този мотор успява спокойно да покрие безмилостния стандарт за емисии Евро 6, и то без да се налага да му наливате прословутата AdBlue течност с подозрителна миризма.
  
   

 
  
ТОВА Е И ЕДИН ОТ СЪВСЕМ РЕДКИТЕ случаи в нашите тестове, в които успяваме да постигнем разхода, посочен в брошурата. Или почти успяваме - Isuzu обещава 7.8 литра на 100 км в комбиниран цикъл. Ние го докарваме до малко над 8 на сто, но с доста дълго движение по магистрала с максималната разрешена от закона скорост.

D-MАХ СЕ ПРЕДЛАГА С ТРИ ВЪЗМОЖНИ кабини - единична, удължена и двойна. Последната, която именно караме, намалява товарния ви отсек до квадрат със страна метър и половина, но пък позволява спокойно да возите и семейството си, а не само един тон тухли. Ако живеете в провинцията, това наистина може да бъде семейна кола - с една-две уговорки. Окачването, което е пригодено за тежки товари, е фантастично твърдо, когато багажникът е празен. По пътища като българските колата се подрусва като начинаеща фолк изпълнителка. Иначе мястото вътре е достатъчно и седалките са съвсем удобни.
  
   

  
  
ПРИ СКОРОСТНИТЕ КУТИИ японците ви дават необичайно богатия избор от две. Има шестстепенна ръчна, която обаче не е сред най-гладко работещите, и шестстепенен автоматик. Той е колеблив и понякога шумен, но всъщност добре пасва на колата и по-скоро бихме препоръчали него. Като цяло D-Max е тромава машина, настроена за теглене и издръжливост, но се справя добре с изпреварванията и без усилие поддържа 140 км/ч на магистралата. Би могла дори и повече, ако не уважавахме толкова българската Пътна полиция.
  
  

  
   
НО ИСТИНСКАТА Й СИЛА, разбира се, е извън пътя. Минималният просвет е 22 см и половина, предният ъгъл на атака - 30 градуса. Не са върхови постижения в сегмента, но в истинския живот можете просто да начертаете една права линия през пейзажа и после да минете по нея.
Теглителната сила е 3.5 тона, а в във версията с двойна кабина D-Max може да носи 1050 килограма товар отзад. Фейслифтът е твърде нов, за да имаме идея за надеждността му. Но една съвсем серийна машина от предишното поколение стана първата кола в британския крос кънтри шампионат, завършила две поредни години без нито една механична повреда.

  
 

  
  
ЦЕНИТЕ СА СЪИЗМЕРИМИ с конкурентите: 42 000 за единична кабина с предно предаване и 50 хилядарки за най-достъпното 4х4. Тестовата ни кола, с двойна кабина, двойно предаване, климатроник, bluetooth и 9-инчов тъчскрийн на навигацията, ще ви излезе около 71 000 с включено ДДС.
Откъм безопасност всичко е наред: ABS, контрол на сцеплението и шест въздушни възглавници, макар да липсват модерните напоследък системи за аварийно спиране или предупреждение за сляпата точка.

КАТО ИНТЕРИОР D-Max отстъпва и на Navara, и на Hilux. Пластмасите са твърди и явно са предвидени да са здрави, а не красиви. Но това всъщност важи за цялата кола и е едната главна причина да я харесваме толкова. Другата причина е, че Isuzu D-Max ви дава онова най-прекрасно за българския шофьор чувство: че ни най-малко не си зависим от Агенция Пътища.
  
  

164 к.с. максимална мощност
180 км/ч максимална скорост
12.5 секунди 0-100 км/ч
22.5 см минимален пътен просвет