Китайски синдром: Как Европа сама създаде най-големия си конкурент

Рядко някоя от водещите световни индустрии е преживявала такава трансформация, като автомобилната през последния четвърт век. Вижте само числата: през 2001 година цели 35% от световното производство на автомобили идваше от страните в днешния Европейски съюз, по данни на OICA. Едва около 4.1% се падаше на Китай. Днес ролите все повече се разменят: през 2025 Китай държи 36% от глобалното автомобилно производство, на ЕС се падат 15%. 
  
    

Най-големите автомобилни производители по региони. Графика AUTOMEDIA.BG по данни на OICA
  
     
Идва ли "Nokia момент" и за европейските автомобили?

Мнозина вярват, че европейската автомобилна промишленост - онази, която създаде автомобила и после бе доминиращата сила в развитието му почти век и половина - днес е в положението, в което се Nokia, някогашният хегемон при мобилните телефони, след появата на първия iPhone. Други, като Samsung, светкавично се преориентираха, копираха новата концепция и оцеляха. Nokia заложи на традиционните си предимства - и в резултат делът й от световния пазар на мобилни телефони спадна от 50% през 2005 до едва около 1% днес.

Доста хора - от анализатори до мениджъри от ранга на Ола Каленуис, главния изпълнителен директор на Mercedes - смятат, че европейската автоиндустрия трябва да постъпи като Samsung и да изкопира онова, което Калениус определя като "китайската скорост", China Speed. Подобна политика обаче може да се окаже фатална грешка. По-голяма дори от онази, която позволи на Китай да догони Европа само за десетина години.
  
   
Китай срещу Европа: 13 ключови въпроса (ГАЛЕРИЯ):

10 от 13 | Китай срещу Европа: 13 ключови въпроса

Китай затъва в блатото на свръхконкуренцията
А и китайските компании тепърва трябва да намерят изход от ситуацията на унищожителна свръхконкуренция, в която правителствената подкрепа ги вкара. Китай днес има над 130 автомобилни производителя - от гиганти до малки играчи с регионална роля. Надпреварата между тях за пазарен дял и за субсидии доведе до ценова война, орязала печалбата дори при малкото компании, които я имаха. Пекин отдавна намеква, че иска да консолидира поне неефективните държавни гиганти като Dongfeng, Changan или FAW. Но тук се появява друг проблем: някога тези компании са създавани на регионален принцип, така че всяка провинция да си има свой производител. Властите в провинциите защитават яростно "своите" компании и се противопоставят на всякакви опити за обединения и оптимизация. След като се научиха да правят коли, китайците трябва да се научат да правят и пари от това - но няма да им е лесно.