Европа си намери извинение да атакува и бензиновите автомобили

Европа се опитва по всякакви начини да сложи край на традиционното горене. Ако зависеше от властите в Брюксел, решението вече щеше да е взето и електрическите коли щяха да бъдат наложени. Страните членки на ЕС обаче трябва да гласуват на 10 декември какво ще се случи след по-малко от десетилетие. И засега се забелязва сериозен разнобой между тях, но някои със сигурност ще гласуват „за’’.

През последните години преследването на традиционните двигатели с вътрешно горене в Европа е факт. Демонизацията на тази технологична концепция е пълна, като се отхвърля дори възможността да се даде шанс на синтетичните горива и на технологии като водорода. Комисарите в ЕС положиха огромни усилия да изхвърля дизелите, след което се насочиха към plug-in хибридите, чието бъдеще е под въпрос при новите правила за емисии, а сега на прицел са и бензиновите автомобили.

Защо Европа също не иска бензинови двигатели

Властите в Европа се ръководят от независими изследвания, които след това използват, за да атакуват автомобилните производители. Анализ на германски изследователски център е установил, че емисиите на бензиновите автомобили са по-лоши от тези на дизеловите, но не на CO2, а на прахови частици и азотни оксиди. Те се появяват в резултат от технологията за директно впръскване на бензин, която е особено ефективна по отношение на разхода на гориво и емисиите на CO2, но не и при другите вредни показатели.

Производителите са стандартизирали тази технология в бензиновите двигатели заради значителните икономии на гориво, които предлага - до 20% в най-добрите случаи и, най-вече, при ниски и средни обороти на двигателя. Но директно впръскване на атмосферните бензинови мотори практически не съществува, докато при тези с турбо се постига увеличаване на производителността в по-голям диапазон на оборотите на двигателя. В случая има по-плоска крива на въртящия момент и винаги се контролират разхода и емисиите на гориво. Високото налягане, използвано за директно инжектиране на бензин в горивните камери, обаче допринася за генерирането на повече частици, тоест на сажди.

Европа посочва по-голямата токсичност на тези частици, които при излагане на слънчева светлина претърпяват химична реакция и се превръща в замърсители, по-вредни за здравето. Това е повече от важен проблем за автомобилни марки, които не могат да избегнат тези химични реакции и чиито филтри за частици вече не могат да неутрализират. По тази причина Европа е взела на прицел бензиновите двигатели с директно впръскване. И търси начин да ги прати в историята, като един от обсъжданите вариант е поставяне на задължителни системи против замърсяване.

Двойното впръскване на гориво решава проблема, но е скъпо

Производителите са наясно с решението – внедряване на система за двойно индиректно впръскване на гориво. Тази технология се използва при модели като Toyota GT86 или при 2,5-литровия двигател на Audi. Индиректното впръскване не работи при толкова високи налягания като директното, тъй като инжектира бензин във всмукателния колектор, вместо в горивните камери, което прави сместа с въздуха по-хомогенна и генерира по-ниски емисии на частици.

С други думи, индиректното впръскване се използва за стартиране и първите фази на ускорение, когато генерирането на емисии е най-голямо, т.е. в ниската и средната част на оборотите на двигателя, докато за постигане на максимална мощност при високи обороти се използва директно впръскване.

Проблемът е, че тези две системи са много скъпи за инсталиране в серийни автомобили и, разбира се, това се отразява и на продажната цена на автомобилите. Марките, които сега се занимават с електрификация, хибриди и електротехника, не са готови да харчат повече, отколкото трябва, камо ли за технология, която разбират, че практически е ликвидирана.