Covid-19 малко обърка нещата. Ако не беше той, най-вероятно думата на 2021 година щеше да е не Vax, а Greenwashing. Този термин - буквално "зелено пране" - означава фалшива или подвеждаща информация за мнимите екологични достойнства на даден продукт, услуга или компания. От година на година тази практика придобива все по-застрашителни размери: поредното доказателство, че и най-рационалната, практична и добронамерена идея за бъдещето е безсилна, когато в играта се намесят маркетинг отделите.
GM EV1, първият годен за масова употреба електромобил, бе посрещнат с насмешка от повечето конкуренти през 90-те. Сега същите конкуренти са превърнали електрическата мобилност в могъщ маркетингов инструмент
Вероятно ще се изненадате, но терминът съвсем не е нов. За пръв път го употреби американският природозащитник Джей Уестървелд още през 1986, по адрес на все още новата по онова време практика на големите хотели да призовават клиентите си да използват едни и същи хавлии дни наред. Практика, която, както основателно заподозря Уестървелд, имаше малко общо с грижата за природата, но много общо с желанието на хотелите да намалят разходите си.
В наши дни "зеленото пране" - или бихме могли да използваме хубавия български израз "зелен хайвер" - е все по-масово явление, което засяга всички сектори от производството на храни до телекомуникациите. Но никъде това не е толкова очевидно, колкото в автомобилната индустрия.
BMW непрекъснато увеличава използването на стомана, произведена с минимални емисии. Компанията не само държи на устойчивото производство, но и го изисква от всичките си доставчици. Някои се отказват
Преди петнайсетина години само няколко компании изобщо проявяваха някакъв интерес към електрическото задвижване: GM, BMW, Renault-Nissan, Mitsubishi. Останалите се отнасяха към това по-скоро с насмешка. Днес на практика няма производител, който да не е обявил курс към електрификация. "Еко", "зелен" и "устойчив" отдавна са изместили класическите мантри на този сектор като "бърз", "мощен" и "комфортен". Но, с много малко изключения, зад зелената фасада се крие непрогледно сива зона.
8 начина електромобилите да станат чисти (ГАЛЕРИЯ):
Самата дължина на веригата от доставки е друг проблем, който 2021 извади на показ. При растящите цени на транспорта доставката на компоненти от другия край на света вече не е толкова икономически оправдана. Което може да даде допълнителен коз на производители като България, която в последното десетилетие разви доста сериозен сектор за производство на автомобилни компоненти. Да се доставя от България до Германия е очевидно по-евтино - и по-устойчиво - отколкото да се доставя от Китай до Германия например. Но и тук обобщенията не вършат работа, защото има твърде много частни случаи. При някои суровини, като кобалта например, няма как да се скъси веригата от доставки, просто защото те не са налични по-наблизо, отчита Мецгер. Сещам се за една история отпреди няколко години: един лектор по въпросите на устойчивото развитие попита аудиторията си кое е по-екологично за германците - да ядат ябълки, отгледани в Германия, или вносни от Нова Зеландия. Оказа се, че отговорът не е толкова очевиден и зависи от сезона. През зимата германските ябълки са от парници и са отгледани с доста повече емисии, отколкото коства транспортирането на новозеландските от другия край на света. Всяка отделна верига за доставки трябва да се проучва внимателно, за да се избягват подобни грешки.
НА СНИМКАТА: През 2019 BMW стана първата автомобилна компания, присъединила се към инициативата за прозрачност в рециклирането на кораби (SRTI)
* Статията е отпечатана в списание Bloomberg BusinessWeek BG