През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза "Хотели как лучше, а получилось как всегда" ("Искахме по-добре, а се получи както винаги"). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас. Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко - колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).
Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила
За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала "най-добрата аеродинамика сред съветските машини - и най-калпавата сглобка". Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор "московска недвижимост". Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.
15 факта за "българския" Москвич Алеко (ГАЛЕРИЯ):
В интерес на истината, проектът е напълно адекватен за автомобилостроенето в края на 70-те години, в затегналия коланите след петролната криза свят. И може да се похвали с коефициент на въздушно съпротивление 0.35.
Но между първия концепт (на снимката) и серийното производство ще изминат цели 7 години. Първият готов прототип на "Алеко" е показан през 1985, а първите бройки слизат от конвейра чак през 1986. Излишно е да казваме, че дотогава и дизайнът, и техниката са сериозно остарели.