15 факта за "българския" Москвич Алеко

През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза "Хотели как лучше, а получилось как всегда" ("Искахме по-добре, а се получи както винаги"). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас. Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко - колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).
  
   

Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила
   
    
За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала "най-добрата аеродинамика сред съветските машини - и най-калпавата сглобка". Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор "московска недвижимост". Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.
  
   
15 факта за "българския" Москвич Алеко (ГАЛЕРИЯ):

6 от 15 | 15 факта за Москвич-2141 Алеко

Чернобил спря новите двигатели
2141 трябва да е изцяло нов модел, което означава и нови двигатели. В АЗЛК работят върху два собствени агрегата: бензинов и дизелов. Бензиновият е с чугунен блок, но с алуминиеви глави, с 1.8 литра работен обем и с мощност 95 конски сили - съвсем прилично за началото на 80-те. Дизелът е със същата конструкция, но с 65 коня.
Само че икономическото състояние на СССР се влошава чувствително в началото на 80-те покрай войната в Афганистан и серийното производство на двата двигателя постоянно се отлага. А след Чернобилската авария, окончателно опразнила хазната, те са вече официално зачеркнати.