През 1993, след една провалена парична реформа, тогавашният руски премиер Виктор Черномирдин изрече крилатата фраза "Хотели как лучше, а получилось как всегда" ("Искахме по-добре, а се получи както винаги"). Тя чудесно обобщава почти всяко правителствено начинание и в Русия, а и у нас. Но освен това много добре подхожда и на историята на Москвич 2141 Алеко - колата, която се оказа не само лебедовата песен на легендарния московски автомобилен завод, но и края на серийното производство на автомобили в България (ако не броим съвсем лимитираната сглобка на Rover Maestro във Варна и на Great Wall в Баховица).
Москвич Алеко се произвежда от 1986 чак до 2001 (а в дъщерни предприятия има сглобявани бройки и през 2002). Общо са произведени над 700 000 автомобила
За тази кола известният историк на автоиндустрията при соца Сергей Канунников казва, че съчетавала "най-добрата аеродинамика сред съветските машини - и най-калпавата сглобка". Въпреки това няколко години тя минаваше за по-престижна от Лада. А след това се сдоби с недотам ласкавия прякор "московска недвижимост". Ето 15 факта, които ще ви изяснят защо Алеко бе колата с най-много несбъднати обещания в бившия Източен блок.
15 факта за "българския" Москвич Алеко (ГАЛЕРИЯ):
Вместо нови агрегати, "Алеко" получава добре познати стари двигатели - 1.6-литровия от ВАЗ-2106 (на снимката), и 1.5-литровия УЗАМ-331 на завода в Уфа. И двата агрегата, съответно със 76 и 72 коня, са твърде слабовати за тежкото купе на москвича.
По-късно e добавен УЗАМ с увеличен до 1.7 литра обем, и с 85 конски сили. А през 90-те се появява и версията "Святогор" с двигател F3R от Renault със 112 коня.