Системата за автоматично изключване и включване на двигателя (старт/стоп) първоначално е разработена от Toyota, за да пести гориво. В първите й версии двигателят можеше да бъде изключен с бутон, след като достигне работната си температура. Когато светофарът превключи на зелено, двигателят можеше да се стартира с леко натискане на газта.
Системата бе модернизирана след 2000 г. Въпреки че все още бе наличен бутон, тя вече работеше напълно автоматично. Двигателят се изключваше, когато се достигнат обороти на празен ход и съединителят бъде освободен. Активирането се извършваше с натискане на педала на газта или при задействане на предавка.
Автомобилите, оборудвани с автоматична система за старт-стоп, имат по-голям акумулатор и по-мощен стартер. По-мощните акумулатори и стартери са необходими, тъй като се използват много по-често през живота на автомобила.
Основното предимство на системата за автоматичен старт/стоп е спестяването на гориво при по-дълги периоди на стоене, например на светофари, в задръстване или на затворена железопътна бариера. Те се използват най-много в градския трафик.
Съществуват обаче и недостатъци и те се дължат главно на ограниченото използване на автомобила. Когато батерията е изтощена или двигателят все още не е загрял, системата старт/стоп остава изключена. Ако не сте поставили предпазния колан или ако климатичната система работи, тъй като желаната температура в автомобила все още не е достигната, функцията също се деактивира. Ако вратата на водача не е затворена правилно или капакът не е заключен, това също означава, че двигателят трябва да се стартира и спира ръчно.
Системата не вреди на самия двигател, тъй като се активира само когато агрегатът достигне работната си температура. Твърде честото включване при студен двигател би го повредило и следователно температурата му е пряко свързана със системата за автоматичен старт/стоп. Въпреки че различни производители интегрират системите в своите превозни средства, те все още не са стандартно оборудване навсякъде.
Снимки: AutoScout24