Автомобилни посоки: Бузово кале

Ако мислите, че пътуванията във времето принадлежат само на фантастиката, значи никога не сте били в Бузовград.
Това селце на един хвърлей от Казанлък крие една от най-достъпните, и в същото време от най-мистериозните старинни български крепости.

МНОГО ЛЕСНО МОЖЕТЕ да стигнете до селото по подбалканския път. Минете обаче през Казанлък, и не се подвеждайте по опитите на навигацията да ви намери по-пряк маршрут, за да не приключи пътят ви на брега на язовир Копринка.
От Казанлък хванете на юг, минете покрай прословутия завод "Арсенал" и след два километра ще сте в селото. Най-удобно е да хванете пътеката за крепостта в източния му край, над гробищата. Има няколко маркировки, но всички водят до целта.

Външният вид на тракийската гробница не подсказва, че отдолу се крие паметник на почти три хилядолетия. Снимки КОЛЕЛА

ЕДИН ЧАС СПОКОЙНО ХОДЕНЕ по тази приятна пътека из Сърнена Средна Гора ще ви отведе на пътешествие във времето, простиращо се в четири хилядолетия.
В началото ще минете покрай гранитна тракийска гробница, от IV век преди новата ера. В края й на върха е известният древен мегалит, поставен да отмерва слънцестоенето някъде около 18 века преди Христа. Но нас ни интересува най-вече онова, което е по средата.

Ранновизантийската базилика - или каквото е оцеляло от нея след вандализма през 70-те

Първо идват ранновизантийските църкви от началото на V век, епохата на император Теодосий II. Археолозите тепърва работят по разкриването им. До 70-те години е имало оцелели стени, но тогава те най-вандалски са разрушени и използвани за строителен материал. По-голямата базилика е с размери почти 14 на 7 метра, което подсказва, че още в онази епоха тук е имало доста голям град.
Още няколко минути изкачване ще ви отведат до самото Бузово кале: тоест вътрешната крепост.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДОСТА МАЛКО ЗНАЕМ за нея. Намерените монети с лика на Константин Велики загатват, че е съществувала още в римско време. В български ръце вероятно е попаднала още през 705 година, когато Юстиниан II дарил областта Загоре на хан Тервел в замяна на подкрепата му.

Но най-съществена роля Бузовото кале е играло през Втората българска държава, в периода на непрекъснати междуособици между България и Византия. Някои дори допускат, че в края на XIII век тук може да е било седалището на могъщия болярин Елтимир, чичо на цар Светослав Тертер и зет на Смилец. Онова били години на слаби царе и силни феодали. Но историци като Норман Дейвис смятат, че тъкмо при тези обстоятелства в България започва да се заражда чувството за нация, за единен народ - много преди то да се появи в Западна Европа.

"ПРИ НАС ДЕЙСТВИТЕЛНО СРАВНИТЕЛНО РАНО се появява едно средновековно национално съзнание - доколкото изобщо можем да използваме този термин", коментира проф. Христо Матанов, историк от Софийския университет. "Показателно е, че при нас то се появява по-рано, отколкото във Византия, защото там доминира друга идеология. Византийците не работят с национални понятия, те създават общности на база поданичество и религия. В България - и по-късно в Сърбия - се появява такова национално чувство, идеи като "български цар", "българска земя" и така нататък. Разбира се, не трябва да забравяме, че това е време, в което няма средства за масова комуникация, няма всеобща военна служба - тоест тази идея не може да се пропагандира, освен сред образованите хора или, да кажем, чрез църквата.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ИСТОРИЧЕСКИТЕ извори не ни казват почти нищо за тази могъща някога крепост. Дори и името й не знаем със сигурност. Имаме само мъглявата местна легенда, според която отбраняваната от войводата Буз твърдина паднала в ръцете на османците след дълга и героична обсада.

Разкопките на Националния археологически институт продължават и може би ще ни дадат някои отговори. Това е приятна мисъл: докато много други такива места постепенно потъват в забравата, Бузовото кале може съвсем скоро да изплува от нея.

* "БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" и Porsche България.