Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ; Фотография КОЛЕЛА*
Ако тръгнете на изток от Свиленград, по южните склонове на планината Сакар, разнебитеният път ще ви преведе през все по-запустели махали, покрай старите гранични укрепления, и накрая ще свърши в древното село Маточина.
РАЗСТОЯНИЕТО Е САМО 40 КИЛОМЕТРА, но спокойно можеше да е и 400 - толкова голям е контрастът между оживения граничен град и това забравено от Бога и хората място.
При последното преброяване тукашните жители са били 32. Но ние срещаме само един, а и той не е в настроение да разговаряме.
Въпрос на броени години е това селце, съществувало още от времето на траките и могъщото им Одриско царство, да изчезне от картата.
Единственият обитател на Маточина, когото срещаме
НО ПРИЧИНАТА ДА ДОЙДЕМ дотук не е селото, а онова, което се намира на хълма над него. Наричат я Букелон, или Буколеон, или Вукел, и без съмнение е една от най-добре запазените средновековни старини в България.
Тукашната крепост е съществувала още по римско време. Вероятно тъкмо в нейните околности става голямата битка с готите в края на IV век, в която е убит император Валент.
ПРЕЗ 813 ГОДИНА ХАН КРУМ я завладява за България и оставя триумфална колона да напомня за събитието. Съседната скална църква датира от царуването на Симеон и Златния век.
Но най-паметна роля Букелон ще играе по-късно - в младите години на Второто българско царство.
ПРЕЗ 1204 РИЦАРИТЕ ОТ Четвъртия кръстоносен поход, услужливо забравили за първоначалната си мисия, превземат и разграбват Константинопол. И после насочват погледи към процъфтяващите български земи. През пролетта на 1205 на цар Калоян се пада да спре амбициите им и да помогне на разбунтувалото се население на Адрианопол, днешен Одрин. На 14 април българите и съюзниците им кумани разгомяват рицарите, а латинският император Балдуин е отведен в плен в Търново.
ПОЗОВАВАЙКИ СЕ НА ЛЕТОПИСА на Жофроа дьо Вилардуен, някои историци смятат, че тъкмо Букелон е щабът на българския цар преди паметната битка. "Аз лично не го вярвам, тъй като преди Одринската битка целта на Калоян е била да помогне на възстаналия Одрин", коментира проф. Христо Матанов от Софийския университет.
"Букелон според мен не най-удобното място за щаб квартира на Калоян в това отношение. Неговата цел е била да се съедини с възстаналите жители на Одрин и евентуално заедно да дадат отпор на латинците... След това има сведения, че при продължаващите сблъсъци с латинците българите спират за известно време в Букелон, спират и в една загадъчна крепост, която се нарича Роте Щюик, Червен камък, не знам къде трябва да се търси... Общо взето, латинците преследват българо-куманите, те отстъпват по долините на реките Арда и Марица, и тези крепости обикновено служат като опорни пунктове".
ДНЕС ОТ КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ са останали само отделни камъни, скрити из пълните с пепелянки треви. Но все още горда стои кулата-донжон, строена вероятно в началото на XIV век. Някои предполагат дори, че е издигната от българския цар Михаил Шишман, тълкувайки така оставения над вратата тухлен монограм. Според други това са инициалите на византийския велможа Мануел Апокавк.
Със сигурност знаем само, че Букелон е често разменяна между българи и ромеи по време на гражданските войни във Византия през XIV век.
Дали този монограм е на цар Михаил Шишман, или на византийски велможа?
СЛЕД ОСМАНСКИТЕ НАШЕСТВИЯ крепостта става ненужна и e оставена на дивите животни - до такава степен, че през XVII век султан Мехмед IV идва на лов тук и после със задоволство коментира изобилието на дивеча.
Днес положението не е много по-различно, макар да не видяхме дивеч. С отпуснатите европейски субсидии е извършена частична консервация на кулата. И е скалъпен един доста странен на вид посетителски център, който ние заварваме заключен.
Но очевидно тези усилия не са достатъчни, за да компенсират разстоянията и лошите пътища. И Букелон, владян някога от Крум и Калоян, в бъдеще нищо чудно да остане владение на змиите.
Така изглежда Маточина днес
* "БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" по Bulgaria ON AIR и на Volkswagen България