Автомобилни посоки: Блясъкът на Лютица

Повечето посетители на Ивайловград се ограничават с нашумялата римска Вила Армира и с приятната местна кухня. Но това е жалко, защото малкото градче в югоизточна България може да предложи и най-добре съхранената средновековна крепост по нашите земи.
 

ДОСТИГАНЕТО ДО МИТИЧНАТА ЛЮТИЦА, наричана още Мраморната крепост, не е толкова сложно, колкото се опитват да ви убедят пътеписи и табели. От квартал Лъджа трябва да поемете нагоре и после да държите надясно, докато минете покрай манастира "Свети Константин".
По-нататък една строга табела ще се опита да ви откаже, като ви предупреди, че пътят е непроходим за автомобили. Не й се поддавайте. Разходката пеша е приятна, но дълга, и ако нямате сили, спокойно можете да съкратите разстоянието с кола. Само последните няколкостотин метра до крепостта наистина изискват автомобил с висока проходимост.

КАТО КАЗАХМЕ "най-добре съхранената средновековна крепост", не искаме да ви създаваме прекалени очаквания. Както и всички останали твърдини по нашите земи, с изключение на наново построените в последните десетилетия, Лютица е руина.
"За съжаление наистина добре запазена крепост в България нямаме", коментира проф. Христо Матанов, историк от Софийския университет. "По археологически и по исторически път знаем, че в българските земи има нещо като замъци, с тази разлика, че в Западна Европа замъкът е нещо отделно от града, докато в българските земи поради характера на системата - същата като във Византия - замъкът е акрополът на самия град. Тоест градът е подножието, а замъкът израства като най-висока част на града".

ВСЕ ПАК, ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОВЕЧЕТО други такива замъци, по-голямата част от Мраморната крепост още стои - стените, както и части от някогашните й 13 кули. Впрочем името не лъже - Лютица наистина е била построена от мрамор, и в добрите си времена така блестяла на слънцето, че се виждала чак от Адрианопол, днешния Одрин.

Това естествено укрепено място е било обитавано още от края на бронзовата ера, преди повече от три хилядолетия. Открити са следи от тракийски светилища и от късноримски църкви. Самата крепост съществува някъде от IV-V век. През IX век вероятно вече е била българска, ако се съди по някои археологически находки. Във всеки случай името й е от български произход, макар историците да спорят откъде точно идва - дали от местен болярин, или от полско цвете.

Дори и днес, въпреки иманярските нашествия, Лютица вероятно крие доста съкровища. Миналото лято археолозите откриха тук изключително рядък оловен печат на императрица Ирина Монфератска.

МРАМОРНИЯТ ГРАД Е РАЗРУШЕН през 1362 година при поредното нашествие на османците в Тракия и никога вече не е изграден отново. Останките му обаче остават обитавани чак до XVIII век, когато местните хора ги изоставят и според преданието основават днешния квартал Лъджа.

Самата крепост остава на стихиите и едва в последните десетилетия се радва на повече внимание от археолозите. По-голямата част от 600-метровата й стена продължава да стои. Изключение са порталните кули, разрушени през 1955. По ирония на съдбата крепостта, устоявала толкова столетия на всевъзможни врагове, е срината от свои - неизвестен командир на артилерийския полк в Крумоград решил да я полза като мишена при едно учение.

ДНЕС ОТ НЯКОГАШНИЯ БЛЯСЪК на Мраморния град няма и помен, разбира се. Но мястото е запазило магията и прекрасната гледка към Беломорието. Ако улучите ясен ден, опитайте се да видите минаретата на джамията в Одрин. И се подсетете, че от същата стена и в същата посока може би някога се е взирал цар Калоян.

Още снимки на Мраморната крепост вижте в галерията:

1 от 12 | Българските крепости: Лютица