Електромобилите в ЕС ще поскъпнат с 2100 евро

Електромобилите в Европа може да поскъпнат с около 2100 евро заради плановете на ЕС да насърчи производството на батерии и компоненти в Общността. Според анализ на брюкселския икономически институт Bruegel изискването за използване на европейски батерийни клетки може значително да увеличи производствените разходи. Ако автомобилните производители прехвърлят допълнителната тежест върху клиентите, най-силно ще бъдат засегнати по-достъпните електромобили.

Изчисленията на Bruegel показват, че батерийните клетки, произведени в Европа, струват около 85 евро за киловатчас, докато вносните се оценяват на приблизително 50 евро. Разликата от 35 евро на киловатчас означава допълнителни 2100 евро за автомобил с батерия с капацитет 60 кВтч. Анализът посочва и още един потенциален разход – около 200 евро на автомобил при въвеждане на изискване за използване на стомана с ниски въглеродни емисии. За сметка на това опростяването на процедурите за одобрение на нови коли би спестило на производителите около 61 евро на превозно средство.

Европейските предложения обаче все още не са окончателни и не означават, че всеки електромобил задължително трябва да използва изцяло батерия, направена в ЕС. Изискванията за местно производство са насочени към определени програми за публична подкрепа, субсидии и обществени поръчки. Крайният ефект върху цените ще зависи от окончателните правила, евентуалните компенсации и решението на производителите каква част от допълнителните разходи да поемат сами.

Основната цел на Брюксел е да намали зависимостта на европейската автомобилна индустрия от Китай и да създаде повече работни места в местното производство. Натискът върху сектора е сериозен: автомобилното производство в ЕС съюз е намаляло с 19% спрямо 2019 г., а през 2025 г. европейците са купили с около 2 милиона нови коли по-малко в сравнение с периода преди пандемията. В същото време автомобилната индустрия и свързаните с нея дейности осигуряват работа на около 14 милиона души.

Изграждането на конкурентоспособна европейска индустрия за батерии обаче се оказва много по-трудно от очакваното. Фалитът на Northvolt, оттеглянето на Porsche от проекта Cellforce и отлагането на някои заводи на Automotive Cells Company (ACC) показват колко сериозни са предизвикателствата. Дори батериите, произведени в Европа, често разчитат на оборудване и технологични решения от Азия.

Разпределението на собствеността върху производствените мощности също показва колко силни са позициите на чуждестранните компании. Южнокорейски производители притежават около 65% от действащия капацитет за производство на батерийни клетки в Европа, докато китайски компании контролират 55% от мощностите, които в момента се изграждат. Това означава, че дори при разширяване на местното производство Европа ще продължи да разчита на азиатски технологии и инвестиции.

Още един проблем е, че европейските мерки срещу китайските електромобили не постигат напълно търсения ефект. Допълнителните мита, достигащи до 35,3%, се прилагат за изцяло електрическите автомобили, но не и за плъг-ин хибридите. В резултат вносът на китайски електромобили се забавя, докато доставките на хибридни модели нарастват. Според Bruegel това отслабва ефективността на митническата политика и насърчава продажбите на коли с ДВГ.

Институтът предлага различен подход – временно споразумение с Китай, което да ограничи износа на електрически и плъг-ин хибридни автомобили към Европа. Така европейските производители биха получили време да разработят по-достъпни модели и да укрепят собствените си производствени вериги. Авторите на анализа обаче подчертават, че подобна договореност трябва да има ясно определен срок, за да не се превърне в постоянна защита от конкуренцията.

Предупреждения за последиците от европейската политика идват и от автомобилната индустрия. Главният изпълнителен директор на Mercedes-Benz Ола Калениус заяви, че съвременните автомобили използват хиляди компоненти от различни държави и че прекалено строгите изисквания за произход могат да направят производството по-скъпо. Той призовава Европа да запази сътрудничеството с основните си търговски партньори и да търси решения чрез търговски споразумения, вместо да ограничава достъпа до международните доставчици.