Комисията по околна среда към Европейския парламент одобри компромисен текст за преразглеждане на стандартите за CO2 при леките и лекотоварните автомобили. Решението, подкрепено от основните политически групи, беше посрещнато с умерен оптимизъм от Италианската асоциация на автомобилната индустрия (ANFIA). Според браншовата организация вотът е стъпка в правилната посока, но остава по-скоро отправна точка, отколкото финална цел.
Предимства и недостатъци на новия план
Индустрията оценява изключително положително занижаването на целите за 2030 и 2035 г. при лекотоварните автомобили. Ключов успех е и официалното признаване на новата категория VEEF – превозни средства, задвижвани с възобновяеми горива, които вече ще се третират като автомобили с нулеви емисии. От друга страна, ANFIA остро критикува изискването за задължителна компенсация от 7,5% от целите за 2035 г. чрез използването на нисковъглеродна стомана в производството, определяйки го като икономически неустойчиво.
Завръщане към технологичния реализъм
Приетият компромис представлява сериозна крачка към технологичната неутралност, за която автомобилният сектор настоява от години. „Радваме се, че след години на разгорещени дискусии европейското парламентарно мнозинство осъзна, че ревизирането на целите и въвеждането на гъвкавост не е стъпка назад в екологичния преход, а крачка напред към прагматизма и отговорността“, заяви президентът на ANFIA Роберто Вавасори.
Той подчерта, че Европа трябва да защити най-стратегическата си индустрия, запазвайки нейната конкурентоспособност и работни места, като същевременно върне правото на избор на потребителите.
Топката е в полето на държавите членки
Следващият етап за новия текст са тежките преговори между отделните държави в Съвета на ЕС. Автомобилният сектор се надява националните правителства да запазят този прагматичен подход, особено на фона на сериозната индустриална криза, която удря водещи европейски компании като Stellantis.
Очакванията на бизнеса са новата нормативна рамка най-после да съчетае екологичната устойчивост с икономическата и социалната реалност. Решението идва в ключов момент, преплитайки се с опасенията на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA) и ясните сигнали от Брюксел през септември, че вратата за двигателите с вътрешно горене може да остане отворена и след заветната 2035 година.
