Европейският съюз вероятно прави сериозна грешка в начина, по който изчислява екологичния отпечатък на новите автомобили. Това е основният извод от ново мащабно проучване на германския Технически университет в Мюнхен (TUM). Учените са категорични, че ограничаването на измерванията само до ауспуха, или липсата на такъв при електромобилите, прикрива реалното въздействие на колите върху климата.
Според настоящия Регламент (ЕС) 2019/631, всеки електромобил автоматично получава рейтинг от 0 г/км CO₂, като се третира като напълно климатично неутрален. В своята нова Бяла книга обаче TUM предупреждава, че този подход води до систематично подценяване на реалните емисии в сектора, което може да провали европейските екологични цели за 2030 г.
Жизненият цикъл срещу ауспуха
Изследователският център CirculaTUM е анализирал 19 предишни проучвания и общо 47 различни сценария, за да сравни реалните емисии на електромобилите и колите с двигатели с вътрешно горене през целия им жизнен цикъл. Данните показват, че електромобилите действително са по-екологични, но не са с нулеви емисии. Средният резултат сочи, че колите на ток генерират с 41% по-малко емисии спрямо конвенционалните автомобили.
При най-оптимистичния сценарий, включващ използване на 100% чиста енергия за производство и зареждане, както и рециклирани батерии, спестените емисии достигат внушителните 89%. Ако обаче батерията е произведена в регион с "мръсна" енергетика и колата се зарежда от силно въглеродно-интензивна мрежа, електромобилът може да отдели до 21% повече емисии от еквивалентен модел с вътрешно горене. Въпреки тези крайни стойности, учените подчертават, че в 92% от анализираните случаи колите на ток остават по-добрият вариант за природата. Проблемът не е в самата технология, а в начина, по който брюкселските чиновници я сертифицират.
Сляпото петно на Европа
Настоящите лимити за флотилиите на автомобилните производители напълно игнорират три ключови фактора. Това са производството на самия автомобил и най-вече на батерията, енергийният микс, използван за зареждане през годините на експлоатация, както и третирането и рециклирането в края на жизнения цикъл на колата. Според TUM, ако ЕС продължи да смята само емисиите "от резервоара до колелата", автомобилната индустрия ще се отклони драстично от курса за декарбонизация до 2030 г. В момента липсват каквито и да е регулаторни стимули, които да карат производителите да намаляват емисиите нагоре по веригата на доставки.
Какво предлагат учените
Бялата книга предлага плавен преход към по-реалистично отчитане на CO₂ в три стъпки. Първата стъпка е въвеждането на задължително и независимо верифицирано отчитане на емисиите от целия жизнен цикъл в периода между 2026 и 2029 г. След това, от 2029 г., се предлага стартирането на система за кредитиране, която да поощрява реалната ефективност. Финалната фаза предвижда въвеждането на строги, задължителни прагове за емисиите през целия жизнен цикъл на превозното средство след 2032 г. Засега това е само академично предложение, но то идва в изключително деликатен момент.
В момента тече преразглеждане на европейския Автомобилен пакет, а натискът от страна на индустрията расте. Компании като Mercedes вече открито критикуват европейския план за емисиите и надвисналите солени глоба за неспазване на екологичните цели, призовавайки за по-прагматичен подход към регулациите. Проучването на TUM дава сериозен научен гръб на тезата, че правилата се нуждаят от спешен ремонт.

0