Електромобилите определено не са сред приоритетите на Mazda, като японският производител търси алтернативи в света на двигателите с вътрешно горене, стремейки се към намаляване на емисиите на CO2. Сега компанията разкри нови подробности за технологията за улавяне на въглерод.

В Хирошима са убедени, че традиционното изгаряне има бъдеще и наскоро представиха безпрецедентна технология. Тя е тествана в японските състезателни серии за издръжливост и първите резултатите показват, че новата система работи. Трябва обаче да се отбележи, че голяма част от спестяванията на CO2 идват не от самия двигател, а от биогоривото, с което е задвижван прототипът, използван в състезания.
Това е дизел HVO100, за който е доказано, че намалява емисиите до 90% в сравнение с конвенционален бензинов или дизелов двигател, като допринася за технологията за улавяне на въглерод с допълнителни 20%. Той е използван за прототип, базиран на Mazda 3, като шансовете технологията да бъде пусната в серийното производство са големи.
Четири часа каране на лимита
Тестът, който Mazda проведе се състои от 4 часа каране на писта, при това на лимита – условия, които са много по-трудни от това, с което ще се сблъска типичният шофьор. Самата система за улавяне и съхраняване на CO₂ от изгорелите газове е инсталирана на мястото на резервната гума, като увеличава теглото на състезателната Mazda3 с 50 кг.

Основна роля в устройството играе елемент, наречен сепаратор, и че вътре в нето има поресто вещество, известно като зеолит. Това е кристален алуминиев силикат, който може да се намери както като чист минерал, така и като синтетично вещество, например за някои котешки тоалетни. Японците са инсталирали две абсорбиращи системи, всяка със собствен вентилатор, които насочват изгорелите газове към сепаратора след преминаване през влагоуловител.
Технологията се насочва към серийно производството
Сепараторът се нагрява и това кара въглеродът да се прилепва директно към зеолита, преминавайки в резервоара. Начинът, по който работи, е сложен, но в същото време прост. Въпреки това, има някои важни въпроси, на които Mazda все още не е отговорила. Например, кой и кога изпразва резервоара за съхранение на CO2 – сериозна пречка, която досега не е била разкрита. Също така проблем е фактът, че процесите на обезвлажняване и на съхранение също консумират енергия, което увеличава разхода на гориво.
От японската компанията обаче дават конкретен пример за ефективността на технологията. Mazda CX-60, оборудвана с 3.3-литров дизелов двигател с 200 к.с. дава среден разход от 5,1 л/100, който е еквивалентен на 13.77 кг CO2. Ако новата система може да улови 20%, това означава улавяне на 27,5 кг въглерод при пътуване от 1000 км.

С подобно количество, което на практика ще бъде същото всеки месец при редовна употреба на автомобила, в Mazda са принудени бързо и обмислят система за извличане на въглерода от двата резервоара за съхранение, особено ако тази система е инсталирана във всички бензинови и дизелови модели на производителя. Явно ще бъде необходима някаква специфична инфраструктура или ще се налага посещение в официален сервиз за изпразване на резервоарите. От компанията посочват единствено, че следващите стъпки ще бъдат насочени към оптимизиране на технологията за използване в серийни автомобили.


1