Ето кои служби ще ни следят през пътните камери

С приетите на първо четене вчера промени в Закона за пътищата официално се въвежда ред в достъпа до информация от камерите на т. нар. тол система - по същество ефективно средство за следене. Камерите, разположени вече по цялата основна пътна мрежа, записват следните данни: номер на автомобила, точно време на заснемане (плюс данни за самата камера), посока за движение, клас на превозното средство, и накрая скорост, поне където техническото устройство дава такава възможност. Тази информация е автоматично свързана в системата с личните данни на собственика на автомобила. Така на практика системата е в състояние да следи движението ви и да споделя тази информация както с държавни, така и с частни структури (самите тол оператори).
  
   

  
             
С промени в Закона за пътищата, внесени от Божидар Божанов, се уточнява точен списък на държавните структури, които могат да получат достъп до тази информация. Ето кои са те:

- Агенция Пътна инфраструктура, която по начало трябва да събира пътните такси и следи за валидна винетка при леките автомобили.

- Прокуратурата и други разследващи органи, при разследване на престъпление. Няма да отваряме темата за доверието към разследващите органи в България.

- Националната агенция по приходите - за проверка дали не се дължи данък МПС или други такси, или в хода на други разследвания за данъчни нарушения.

- Агенция Митници - за контрол на вноса и износа.

- ИА Автомобилна администрация - за проследяване дали автомобилите са минали задължителния годишен технически преглед. На теория би трябвало да проверява също за наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна у нас.

- Изпълнителна агенция по горите - за борба с незаконната сеч и бракониерството (още една тема, в която няма да навлизаме).

- Военна полиция към министъра на отбраната, за нейните собствени цели.
  
  

Досега контрол върху платения данък, ГТП и "Гражданска отговорност" можеха да упражняват пътните полицаи чрез електронната система на МВР. Сега обаче това ще става автоматично, и информацията ще отива директно към съответния орган. Снимка ДИМИТЪР КЬОСЕМАРЛИЕВ
  
     
Както виждате, достъп до информация за всичките ви пътувания ще имат най-малко седем различни държавни служби. С приетите предложения на Божанов обаче законът не позволява базите данни на тол системата да съхраняват снимки или видео, освен когато има нарушение на правилника или номерът не е ясно разпознат от системата. Съхранява се само информацията за самия регистрационен номер, и тя се изтрива автоматично след 6 месеца, стига да няма наказателно производство. Междувременно самите собственици на автомобили - физически или юридически лица - имат право на достъп до цялата информация за тяхното МПС през интернет страницата на Националното тол управление, след съответната идентификация.

Предстои промените да бъдат гласувани и на второ четене, преди да влязат в сила. Другите любопитни изменения в Закона за пътищата предвиждат въвеждане на еднодневни винетки (сега има само такива за уикенд, седмични, месечни и годишни), както и внесеното от Костадин Костадинов предложение кръстовищата и опасните участъци задължително да бъдат оборудвани с осветление.

Противно на съобщенията в доста медии, депутатите не са приели намаляване на максималната скорост по магистралите до 130 км/ч. Това е част от предложенията за изменение на Закона за движение по пътищата - различен нормативен акт от Закона за пътищата. Предложенията за промени в ЗДП бяха обединени в един общ проект и внесени наново в Народно събрание на 17 април. Тепърва предстои обсъждането им в комисии и гласуването на първо и второ четене. Изглежда почти сигурно, че по-ниската максимална скорост ще бъде приета - но това все още не е станало.