fallback

Неудобната тайна на литиево-йонната батерия

Плановете за електрическия преход се градят на технологии, които още не са готови. Кои са 10-те най-вероятни батерии на бъдещето?

Електрическата революция отдавна вече не е предсказание за бъдещето: тя се случва пред очите ни. През 2022 година над 10% от продадените автомобили в световен мащаб бяха с електрическо задвижване. Европейският съюз и някои отделни американски щати планират да забранят двигателя с вътрешно горене от 2035 година, Китай също не е далеч от този път. Развитите държави инвестират рекордни средства в технологии за съхранение на енергията, които да направят възобновяемата енергетика по-надежден източник. Но онова, което никой политик не казва на глас, е, че за да се осъществят, всички тези смели планове разчитат на технологии, които още не съществуват. Електрическата революция е революция на кредит - без радикален технологичен пробив в областта на батериите тя е обречена.                     Разбира се, днес разполагаме и с много други средства за съхранение на енергията, освен химическите батерии - например физически батерии (водни като ПАВЕЦ Чаира, слънчеви, гравитационни), или пък производство на водород от ВЕИ. Но повечето от тях са огромни, тежки и мъчно подвижни. Транспортният сектор ще трябва да разчита на химически батерии.

Има само един проблем: доминиращата технология в тази област е отпреди почти половин век. И по начало не е измислена за употреба в автомобили, камиони или самолети.         Бащите на литиево-йонната батерия: Стан Уитингъм, Джон Гудинъф, Акира Йошино           Идеята за литиево-йонна батерия се появява с петролната криза в началото на 70-те. Рязкото поскъпване на горивата възражда идеите за електрическо задвижване, погребани още в зората на ХХ век. Но съществуващите оловно-киселинни акумулатори не са в състояние да го поддържат. Петролните и химическите гиганти започват да търсят алтернативи. Един млад химик, на име Стан Уитингъм, започва да експериментира с анод от метален литий, и катод от титаниев дисулфид. Регистриран е патент, показан е и работещ прототип на автосалона в Детройт. Но после петролната криза отшумява и Exxon решава, че инвестициите в нови батерии няма да се изплатят.

Батерията на Уитингъм е несравнимо по-добра от оловно-цинковите, но има и недостатъци - сравнително ниска скорост на зареждане и висок риск от възпламеняване. Джон Гудинъф, професор от Тексаския университет, решава първия проблем, като заменя титаниевия дисулфид с кобалтов оксид в катода. Колегата му от университета "Мейджо" Акира Йошино решава втория, като използва кокс за анода и намалява значително риска от пожар. От труда на тези трима души се ражда първата "съвременна" литиево-йонна батерия за масова употреба, въведена от Sony през 1992. А през 2019 Уитингъм, Гудинъф и Йошино поделиха Нобеловата награда за химия.           Самозапалващите се батерии нашумяха покрай някои модели мобилни телефони, но подобен риск грози и електромобилите. Няколко от технологиите, които се разработват в момента, обещават да неутрализират опасността          Но литиево-йонната батерия, която върши толкова добра работа в телефоните и лаптопите ни, не е съвсем подходяща за автомобили. Енергийната й плътност не стига, за да осигури нужния автономен преход от няколкостотин километра - за да се постигне това, батериите в колите трябва да са огромни. И съответно - много тежки. Един съвременен електромобил тежи средно с 350-400 кг повече от аналога си с двигател с вътрешно горене. Това поражда всевъзможни усложнения. Нужни са например специални (и отчетливо по-скъпи) гуми, които да издържат на натоварването. Наскоро Британската асоциация на паркингите предупреди, че много от по-старите многоетажни паркинги в страната са разчетени при доста по-ниско тегло на автомобилите и могат да рухнат под тежестта на електромобилите. Но най-същественият проблем с високото тегло е, че то увеличава разхода на енергия - значително. Един електромобил с обхват над 400 км с едно зареждане обикновено се нуждае от между 22 и 30 киловатчаса енергия, за да измине 100 км. Това все пак е по-ефективно от колите с ДВГ (превърнат в квтч, разходът на един бензинов автомобил е около 65-70 за 100 км/ч, на дизелов - около 60 квтч, на пропан-бутан - около 38 квтч). Но е недостатъчно за постигане на екологичните цели, в името на които електромобилите се налагат на пазара.               Цените на конвенционални и електрически автомобили започнаха да се доближават напоследък, но не заради поевтиняването на вторите, а заради изкуствено наложеното поскъпване на първите                   Вторият, още по-съществен проблем на литиево-йонните батерии, е цената им. Очакванията бяха, че с все по-масовото производство на батерии цената им ще върви надолу заради икономии от мащаба. Това се случваше между 2010 и 2020, когато цената падна от над 1200 долара до едва около 130 долара за киловатчас. Но след това започна обратният процес: с растящото търсене на батерии суровините за тях взеха да поскъпват неудържимо. Никелът, който се търгуваше около 11 000 долара за тон преди три години, сега е 23 200 долара, а в един момент надхвърляше 33 000 долара. Кобалтът поскъпна от от 22 000 долара през 2016 до около 49 000 долара в началото на април 2023. Медта - незаменима суровина за електрическите системи - скочи от 5000 до около 9000 долара за тон (това е и единственият от т. нар. "метали на зеления преход", с който разполага България). И това е само плахото начало, когато само един от 10 нови автомобила е електрически. Представете си ефекта, когато станат пет от 10, или 10 от 10. Тогава вече въпросът няма да е само в цената. Неслучайно Илон Мъск нарече никела "новото злато". А Карлос Тавареш, главният изпълнителен директор на гиганта Stеllantis, наскоро подчерта, че ако всичките около 1.3 милиарда автомобила на планетата бъдат заменени с електрически, литият просто няма да стигне.              Добив на литий в Америка             Тъкмо затова електрическият преход в транспорта е революция "на кредит". Той е планиран, разчитайки на бъдещи открития, които да променят сегашната химия на батериите, и да ги направят едновременно по-леки, по-ефективни, по-евтини и по-безопасни. Такъв залог не е непременно грешен: развитието на технологиите многократно е доказвало, че когато има икономическа мотивация, нови решения се намират. В момента се разработват над 20 различни нови технологии за батерии - някои само вариации на съществуващите, други - радикално различни. Само времето ще покаже коя ще успее да се наложи - или може би победителите ще са различни за различните типове употреба.

Преди да се спрем в повече детайли на алтернативите, може би трябва да напомним какво представлява литиево-йонната батерия. Немалко хора си представят, че при зареждане просто "сипваме" електричество в батерията като вода в туба. Но батерията не съхранява пряко електричество, а само го произвежда при нужда чрез химична реакция между двата електрода и разделящата ги среда, наречена електролит. Когато включите литиево-йонната батерия към някакъв уред (или когато активирате електромобила си), литиеви йони преминават от анода към катода, отдавайки електрони и създавайки заряд. Когато зареждате батерията, йоните се връщат от катода към анода.       10 технологии за батериите на бъдещето (ГАЛЕРИЯ):

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 04 / 2023

 

 

 

fallback
  • #85
    Шминтирит ( преди 1 година )
    Решението на всички проблеми които си изброил са свързани точно с батерии! Прав си че колкото повече перки и панели стават толкова повече средната цена на тока ще се качва. Аз ви го повтарям от отдавна, но вие не можете да го схванете. Ако днес средната цена е 30 стотинки, то когато през по-голямата част от деня цената е близка до нула, вечерно време ще е левче и средната цена ще стане около 50 стотинки. Тоест на печалба ще са само тези които имат батерии, а тези които нямат ще са губещи!
  • #84
    До 83 ( преди 1 година )
    Това, че са обявили съюз нa ядрена енергия не значи, че новите им мощности са на ядрена енергия. В Канада както знаем ВЕИ е в пъти пред ядрената енергия и в Британия е над 2 пъти повече от ядрената но разликата е, че е основно от вятър вместо от вода както е в Канада
  • #83
    Тинтири-минтири ( преди 1 година )
    До 81 и последно наистина: За това Канада Япония Великобритания и не си спомням кой беше 4тия обявиха "съюз" за ядрена енергия - щото ВЕИ е много по-евтино :) Казал народа не ме слушай какво ти говоря, гледай ме какво правя - всички започват да разбират каква дивотия е "Прехода". Не че не трябва да имаме Възобновяеми източници, ама дето го мислите само на слънце да се греете и да ви дуа ветеро нема а стане! И те го знаят! А вие си вярвайте на квито щете мантри!
  • #82
    Тинтири-минтири ( преди 1 година )
    До 79: Китай ползва 1.25 милиарда тона въглища за едно тримесечие. Първичната енергия в тези 1.25 милиарда тона въглища възлиза на около 27 EJ почти колкото всичката ВЕИ в целия свят за една година с приравняване на първична и крайна енергия от различни източници. А това, че Китай инсталира ВЕИ е много хубаво ама само тая година пуска по спомен 26 GW нови въглищни мощности. Китай ще надмине 5 МИЛИАРДА тона потребление въглища още тази година. Бъди щастлив с панелчето ;)
  • #81
    До 77 ( преди 1 година )
    Споко, важното е, че са с по-добра рентабилност от въглищните централи, от започване на нови АЕЦ а и от слънчевите там където няма много слънце като Скандинавия, Британия и Канада
  • #80
    Тинтири-минтири ( преди 1 година )
    Относно увеличеното търсене на Мед имаше доклад на... често казано не помня и не ми се върти няколко месеца назад да търся подробностите. Общо казано в една ЕЛ кола има 4 пъти повече мед, мед ще трябва за електропреносната мрежа, за чарджърите, за съхранението на енерги, но най-големият потребител ако просъществува са споменатите вятърни централи 1/4 ще отива за офшорните вятърни централи и още около 10% за "инланд"... абе да си ви кажа от сега - няма да го бъде както го мислите! Полит-простотии
  • #79
    До 76 ( преди 1 година )
    24ти сме по производство на мед трети са Китай и това със 17те пъти е ясно, че е глупост отвсякъде. Китай зарязва въглищата малко по малко просто искат много ток иначе са на първо място по инсталиране на ВЕИ. Това със сравнението ти също е невярно при положение, че 12% от световния микс е слънце и вятър а целия ток в Китай е под 48% от световния микс за да излязат твоите сметки а и 44% от тока в Китай не е от въглища
  • #78
    Тинтири-минтири ( преди 1 година )
    Още една перспектива за това какво вие си мислите и какво нормалните хора мислят: Пазара определено не вярва на ПОЛИТИЧЕСКИТЕ мантри за електрификация (за разлика от вас) в момента се строят рекорден брой НОВИ рафинерии, а старите масово се разширяват и им се увеличава капацитета. Всички "копат" яко за нефт... а Ексон ако не знаете залага яко на Водород смятат да стане по-печеливш бизнес отколкото петролния им е бил някога и не мислят за батерии и други подобни дивотии
  • #77
    Тинтири-минтири ( преди 1 година )
    Омръзна ми да ви уча, но какво да се прави трябва да помагаме на по-ощетените :D Няколко бързи отговора и ви пожелавам лека нощ. Вятърните централи са със сериозни проблеми с рентабилността. Единственият начин инвеститорите да си върнат парите е чрез солидни държавни субсидии това относно евтината енергия дето чакате и дето нямало да и се вдигат цените ЩЕ!!!
  • #76
    анонимен ( преди 1 година )
    До 70 и 71 - По спомен сме 3ти в света по производство на мед... ама не можем да го увеличим 17 пъти!!! И 7 не можем! Батериите се правят в Китай просто защото там енергията е евтина, а държат и голяма част от суровините - а Китай за тримесечие използва въглища с еквивалент 27 EJ а това е равно на целогодишното СВЕТОВНО производство на енергия от слънце и вятър. Успех ви желаем да накарате Китай да зареже въглищата, чайника не е толко *** като брюкселската патица *** ;)
fallback
Последни