fallback

Неудобната тайна на литиево-йонната батерия

Плановете за електрическия преход се градят на технологии, които още не са готови. Кои са 10-те най-вероятни батерии на бъдещето?

Електрическата революция отдавна вече не е предсказание за бъдещето: тя се случва пред очите ни. През 2022 година над 10% от продадените автомобили в световен мащаб бяха с електрическо задвижване. Европейският съюз и някои отделни американски щати планират да забранят двигателя с вътрешно горене от 2035 година, Китай също не е далеч от този път. Развитите държави инвестират рекордни средства в технологии за съхранение на енергията, които да направят възобновяемата енергетика по-надежден източник. Но онова, което никой политик не казва на глас, е, че за да се осъществят, всички тези смели планове разчитат на технологии, които още не съществуват. Електрическата революция е революция на кредит - без радикален технологичен пробив в областта на батериите тя е обречена.                     Разбира се, днес разполагаме и с много други средства за съхранение на енергията, освен химическите батерии - например физически батерии (водни като ПАВЕЦ Чаира, слънчеви, гравитационни), или пък производство на водород от ВЕИ. Но повечето от тях са огромни, тежки и мъчно подвижни. Транспортният сектор ще трябва да разчита на химически батерии.

Има само един проблем: доминиращата технология в тази област е отпреди почти половин век. И по начало не е измислена за употреба в автомобили, камиони или самолети.         Бащите на литиево-йонната батерия: Стан Уитингъм, Джон Гудинъф, Акира Йошино           Идеята за литиево-йонна батерия се появява с петролната криза в началото на 70-те. Рязкото поскъпване на горивата възражда идеите за електрическо задвижване, погребани още в зората на ХХ век. Но съществуващите оловно-киселинни акумулатори не са в състояние да го поддържат. Петролните и химическите гиганти започват да търсят алтернативи. Един млад химик, на име Стан Уитингъм, започва да експериментира с анод от метален литий, и катод от титаниев дисулфид. Регистриран е патент, показан е и работещ прототип на автосалона в Детройт. Но после петролната криза отшумява и Exxon решава, че инвестициите в нови батерии няма да се изплатят.

Батерията на Уитингъм е несравнимо по-добра от оловно-цинковите, но има и недостатъци - сравнително ниска скорост на зареждане и висок риск от възпламеняване. Джон Гудинъф, професор от Тексаския университет, решава първия проблем, като заменя титаниевия дисулфид с кобалтов оксид в катода. Колегата му от университета "Мейджо" Акира Йошино решава втория, като използва кокс за анода и намалява значително риска от пожар. От труда на тези трима души се ражда първата "съвременна" литиево-йонна батерия за масова употреба, въведена от Sony през 1992. А през 2019 Уитингъм, Гудинъф и Йошино поделиха Нобеловата награда за химия.           Самозапалващите се батерии нашумяха покрай някои модели мобилни телефони, но подобен риск грози и електромобилите. Няколко от технологиите, които се разработват в момента, обещават да неутрализират опасността          Но литиево-йонната батерия, която върши толкова добра работа в телефоните и лаптопите ни, не е съвсем подходяща за автомобили. Енергийната й плътност не стига, за да осигури нужния автономен преход от няколкостотин километра - за да се постигне това, батериите в колите трябва да са огромни. И съответно - много тежки. Един съвременен електромобил тежи средно с 350-400 кг повече от аналога си с двигател с вътрешно горене. Това поражда всевъзможни усложнения. Нужни са например специални (и отчетливо по-скъпи) гуми, които да издържат на натоварването. Наскоро Британската асоциация на паркингите предупреди, че много от по-старите многоетажни паркинги в страната са разчетени при доста по-ниско тегло на автомобилите и могат да рухнат под тежестта на електромобилите. Но най-същественият проблем с високото тегло е, че то увеличава разхода на енергия - значително. Един електромобил с обхват над 400 км с едно зареждане обикновено се нуждае от между 22 и 30 киловатчаса енергия, за да измине 100 км. Това все пак е по-ефективно от колите с ДВГ (превърнат в квтч, разходът на един бензинов автомобил е около 65-70 за 100 км/ч, на дизелов - около 60 квтч, на пропан-бутан - около 38 квтч). Но е недостатъчно за постигане на екологичните цели, в името на които електромобилите се налагат на пазара.               Цените на конвенционални и електрически автомобили започнаха да се доближават напоследък, но не заради поевтиняването на вторите, а заради изкуствено наложеното поскъпване на първите                   Вторият, още по-съществен проблем на литиево-йонните батерии, е цената им. Очакванията бяха, че с все по-масовото производство на батерии цената им ще върви надолу заради икономии от мащаба. Това се случваше между 2010 и 2020, когато цената падна от над 1200 долара до едва около 130 долара за киловатчас. Но след това започна обратният процес: с растящото търсене на батерии суровините за тях взеха да поскъпват неудържимо. Никелът, който се търгуваше около 11 000 долара за тон преди три години, сега е 23 200 долара, а в един момент надхвърляше 33 000 долара. Кобалтът поскъпна от от 22 000 долара през 2016 до около 49 000 долара в началото на април 2023. Медта - незаменима суровина за електрическите системи - скочи от 5000 до около 9000 долара за тон (това е и единственият от т. нар. "метали на зеления преход", с който разполага България). И това е само плахото начало, когато само един от 10 нови автомобила е електрически. Представете си ефекта, когато станат пет от 10, или 10 от 10. Тогава вече въпросът няма да е само в цената. Неслучайно Илон Мъск нарече никела "новото злато". А Карлос Тавареш, главният изпълнителен директор на гиганта Stеllantis, наскоро подчерта, че ако всичките около 1.3 милиарда автомобила на планетата бъдат заменени с електрически, литият просто няма да стигне.              Добив на литий в Америка             Тъкмо затова електрическият преход в транспорта е революция "на кредит". Той е планиран, разчитайки на бъдещи открития, които да променят сегашната химия на батериите, и да ги направят едновременно по-леки, по-ефективни, по-евтини и по-безопасни. Такъв залог не е непременно грешен: развитието на технологиите многократно е доказвало, че когато има икономическа мотивация, нови решения се намират. В момента се разработват над 20 различни нови технологии за батерии - някои само вариации на съществуващите, други - радикално различни. Само времето ще покаже коя ще успее да се наложи - или може би победителите ще са различни за различните типове употреба.

Преди да се спрем в повече детайли на алтернативите, може би трябва да напомним какво представлява литиево-йонната батерия. Немалко хора си представят, че при зареждане просто "сипваме" електричество в батерията като вода в туба. Но батерията не съхранява пряко електричество, а само го произвежда при нужда чрез химична реакция между двата електрода и разделящата ги среда, наречена електролит. Когато включите литиево-йонната батерия към някакъв уред (или когато активирате електромобила си), литиеви йони преминават от анода към катода, отдавайки електрони и създавайки заряд. Когато зареждате батерията, йоните се връщат от катода към анода.       10 технологии за батериите на бъдещето (ГАЛЕРИЯ):

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 04 / 2023

 

 

 

fallback
  • #95
    До 93 ( преди 1 година )
    Какви 50 години много по-малко ще са зависи какво се разбира защото аз преход не го разбирам да се мине на 100% ВЕИ а е достатъчно и примерно да е 70%+ което би значело, че ВЕИ е над двойно повече от всичко останало. Много държави планират да достигнат подобни проценти още до 2030г а ако е за пълен преход на +90% ВЕИ ще трябва време но едва ли чак 50 години и то не е толкова необходимост колкото самоцел толкова високо ниво..
  • #94
    анонимен ( преди 1 година )
    Производството на ток не е проблем. Проблемите са в преноса и баланса на потребление и цената ще се определя от това. Електропреносната мрежа също има нужда от модернизиране и разширяване, но това не се случва с необходимите темпове. Инвестициите продължават масово да се насочват към производство. Ако не си свързан към мрежата, инвестицията не си заслужава, освен ако нямаш бизнес с голямо потребление. За масово навлизане на EV са необходими батерии, за които ще почакаме още.
  • #93
    Шментири ( преди 1 година )
    "... а вече има изследвания, които казват, че основното замърсяване в градска среда идва от гумите и..." Дай да го видим най-накрая това изследване и да видим кой го е поръчал? Без да съм го виждал и чувал мога да се обзаложа че е toyota за да промива мозъци как прахоляка който се вдига от пътната настилка е много по-вреден за здравето отколкото въглеродния окис, въпреки че при големи концентрации от първото най-много да се закашляш, а от второто можеш да умреш моментално.
  • #92
    Шменти капели ( преди 1 година )
    "...всички започват да разбират каква дивотия е "Прехода". Не че не трябва да имаме Възобновяеми източници, ама дето го мислите само на слънце да се греете и да ви дуа ветеро нема а стане! И те го знаят!..." Ама ти чак сега ли го разбра? Поне научил ли си какво означава думата преход? Дори само нейното значение да знаеше, можеше и сам да стигнеш до тези изводи, че само на слънце и вятър не може от днес за утре и затова трябва преход, който в най-оптимистичния вариант ще е МИНИМУМ 50 години.
  • #91
    До 90 ( преди 1 година )
    Ще ми обясниш ли, ако имаш избор да си купиш електромобил на същата или по-ниска цена от автомобил с двг, който след два часа директно от контакта ще можеш да заредиш на осем стотинки за киловатчас което ще рече около 1,60 за 100 километра, защо някой би си купил по-скъп водороден автомобил, който дори няма къде да бъде зареден в България, но ако има ще ти струва поне 50 лв за 100 км, което е много по-скъпо от бензин? Защо би го избрал пред тока и бензина, да не говорим за газ?
  • #90
    До 87 ( преди 1 година )
    Дали ще е от руснаците не е сигурно, защото по-скоро ще си купуваме готови фотоволтаични панели и батерии от китайците. Руснаците нямат производство, а продават само ресурси. Ние също нямаме производство и дори да си купим ресурсите от русия няма какво да ги правим. Но вече сметнах тук, че трябва да избереш дали да дадеш 2000 лв еднократно за да си осигуриш 30-годишен пробег от 10 000 км на ток, който не могат да ти вземат или всяка година да даваш 2000 лв за гориво, което могат да ти спрат.
  • #89
    анонимен ( преди 1 година )
    Тойота не си дава много зор с батерии и електромобили. Според мен доста повече усилия за разработки са насочили към водорода.***.youtube.com/watch?v=3IPR50-soNA
  • #88
    Шминтирит ( преди 1 година )
    И да ти дам един пример. Например в момента цената на тока е 8 стотинки, като тази цена се знае от вчера следобед и се знае час по час точно колко ще струва тока през цялото денонощие за днес, като например след още два часа става 1 ст., а след още няколко часа привечер става 24 стотинки, което е 20 стотинки разлика за киловатчас таксата за пренос е около шест стотинки, тоест остават 15 ст. разлика. Не ти ли звучи като друга машина за печатане на пари? Това е като да знаеш числата от тотото.
  • #87
    1 ( преди 1 година )
    Неудобната тайна на батериите е че вместо петрол, ще купувате алуминий, никел и мед от руснаците. Дето е текло, пак ще тече.
  • #86
    Ш'Менти тинти ( преди 1 година )
    А защо смяташ че не можем да увеличим производството на мед 7 или 17 пъти? Да не мислиш че от медодобивния комбинат са прости, за да се инсталира ли толкова фотоволтаици и да продължават да инсталират направо в рамките на фабриката, предвид че на година купуват ток за милиони защото производството на мед е изключително енергоемък процес? От една страна си намаляват разходите, а от друга страна се увеличават печалбите заради високите цени. Не ти ли звучи логично да се възползват максимално?
fallback
Последни