fallback

Неудобната тайна на литиево-йонната батерия

Плановете за електрическия преход се градят на технологии, които още не са готови. Кои са 10-те най-вероятни батерии на бъдещето?

Електрическата революция отдавна вече не е предсказание за бъдещето: тя се случва пред очите ни. През 2022 година над 10% от продадените автомобили в световен мащаб бяха с електрическо задвижване. Европейският съюз и някои отделни американски щати планират да забранят двигателя с вътрешно горене от 2035 година, Китай също не е далеч от този път. Развитите държави инвестират рекордни средства в технологии за съхранение на енергията, които да направят възобновяемата енергетика по-надежден източник. Но онова, което никой политик не казва на глас, е, че за да се осъществят, всички тези смели планове разчитат на технологии, които още не съществуват. Електрическата революция е революция на кредит - без радикален технологичен пробив в областта на батериите тя е обречена.                     Разбира се, днес разполагаме и с много други средства за съхранение на енергията, освен химическите батерии - например физически батерии (водни като ПАВЕЦ Чаира, слънчеви, гравитационни), или пък производство на водород от ВЕИ. Но повечето от тях са огромни, тежки и мъчно подвижни. Транспортният сектор ще трябва да разчита на химически батерии.

Има само един проблем: доминиращата технология в тази област е отпреди почти половин век. И по начало не е измислена за употреба в автомобили, камиони или самолети.         Бащите на литиево-йонната батерия: Стан Уитингъм, Джон Гудинъф, Акира Йошино           Идеята за литиево-йонна батерия се появява с петролната криза в началото на 70-те. Рязкото поскъпване на горивата възражда идеите за електрическо задвижване, погребани още в зората на ХХ век. Но съществуващите оловно-киселинни акумулатори не са в състояние да го поддържат. Петролните и химическите гиганти започват да търсят алтернативи. Един млад химик, на име Стан Уитингъм, започва да експериментира с анод от метален литий, и катод от титаниев дисулфид. Регистриран е патент, показан е и работещ прототип на автосалона в Детройт. Но после петролната криза отшумява и Exxon решава, че инвестициите в нови батерии няма да се изплатят.

Батерията на Уитингъм е несравнимо по-добра от оловно-цинковите, но има и недостатъци - сравнително ниска скорост на зареждане и висок риск от възпламеняване. Джон Гудинъф, професор от Тексаския университет, решава първия проблем, като заменя титаниевия дисулфид с кобалтов оксид в катода. Колегата му от университета "Мейджо" Акира Йошино решава втория, като използва кокс за анода и намалява значително риска от пожар. От труда на тези трима души се ражда първата "съвременна" литиево-йонна батерия за масова употреба, въведена от Sony през 1992. А през 2019 Уитингъм, Гудинъф и Йошино поделиха Нобеловата награда за химия.           Самозапалващите се батерии нашумяха покрай някои модели мобилни телефони, но подобен риск грози и електромобилите. Няколко от технологиите, които се разработват в момента, обещават да неутрализират опасността          Но литиево-йонната батерия, която върши толкова добра работа в телефоните и лаптопите ни, не е съвсем подходяща за автомобили. Енергийната й плътност не стига, за да осигури нужния автономен преход от няколкостотин километра - за да се постигне това, батериите в колите трябва да са огромни. И съответно - много тежки. Един съвременен електромобил тежи средно с 350-400 кг повече от аналога си с двигател с вътрешно горене. Това поражда всевъзможни усложнения. Нужни са например специални (и отчетливо по-скъпи) гуми, които да издържат на натоварването. Наскоро Британската асоциация на паркингите предупреди, че много от по-старите многоетажни паркинги в страната са разчетени при доста по-ниско тегло на автомобилите и могат да рухнат под тежестта на електромобилите. Но най-същественият проблем с високото тегло е, че то увеличава разхода на енергия - значително. Един електромобил с обхват над 400 км с едно зареждане обикновено се нуждае от между 22 и 30 киловатчаса енергия, за да измине 100 км. Това все пак е по-ефективно от колите с ДВГ (превърнат в квтч, разходът на един бензинов автомобил е около 65-70 за 100 км/ч, на дизелов - около 60 квтч, на пропан-бутан - около 38 квтч). Но е недостатъчно за постигане на екологичните цели, в името на които електромобилите се налагат на пазара.               Цените на конвенционални и електрически автомобили започнаха да се доближават напоследък, но не заради поевтиняването на вторите, а заради изкуствено наложеното поскъпване на първите                   Вторият, още по-съществен проблем на литиево-йонните батерии, е цената им. Очакванията бяха, че с все по-масовото производство на батерии цената им ще върви надолу заради икономии от мащаба. Това се случваше между 2010 и 2020, когато цената падна от над 1200 долара до едва около 130 долара за киловатчас. Но след това започна обратният процес: с растящото търсене на батерии суровините за тях взеха да поскъпват неудържимо. Никелът, който се търгуваше около 11 000 долара за тон преди три години, сега е 23 200 долара, а в един момент надхвърляше 33 000 долара. Кобалтът поскъпна от от 22 000 долара през 2016 до около 49 000 долара в началото на април 2023. Медта - незаменима суровина за електрическите системи - скочи от 5000 до около 9000 долара за тон (това е и единственият от т. нар. "метали на зеления преход", с който разполага България). И това е само плахото начало, когато само един от 10 нови автомобила е електрически. Представете си ефекта, когато станат пет от 10, или 10 от 10. Тогава вече въпросът няма да е само в цената. Неслучайно Илон Мъск нарече никела "новото злато". А Карлос Тавареш, главният изпълнителен директор на гиганта Stеllantis, наскоро подчерта, че ако всичките около 1.3 милиарда автомобила на планетата бъдат заменени с електрически, литият просто няма да стигне.              Добив на литий в Америка             Тъкмо затова електрическият преход в транспорта е революция "на кредит". Той е планиран, разчитайки на бъдещи открития, които да променят сегашната химия на батериите, и да ги направят едновременно по-леки, по-ефективни, по-евтини и по-безопасни. Такъв залог не е непременно грешен: развитието на технологиите многократно е доказвало, че когато има икономическа мотивация, нови решения се намират. В момента се разработват над 20 различни нови технологии за батерии - някои само вариации на съществуващите, други - радикално различни. Само времето ще покаже коя ще успее да се наложи - или може би победителите ще са различни за различните типове употреба.

Преди да се спрем в повече детайли на алтернативите, може би трябва да напомним какво представлява литиево-йонната батерия. Немалко хора си представят, че при зареждане просто "сипваме" електричество в батерията като вода в туба. Но батерията не съхранява пряко електричество, а само го произвежда при нужда чрез химична реакция между двата електрода и разделящата ги среда, наречена електролит. Когато включите литиево-йонната батерия към някакъв уред (или когато активирате електромобила си), литиеви йони преминават от анода към катода, отдавайки електрони и създавайки заряд. Когато зареждате батерията, йоните се връщат от катода към анода.       10 технологии за батериите на бъдещето (ГАЛЕРИЯ):

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 04 / 2023

 

 

 

fallback
  • #105
    анонимен ( преди 1 година )
    Засега производителите се въздържат, защото батериите са прекалено млада технология, за да имат статистически данни колко им пада капацитета и дали могат да ги използват безпроблемно за съхранение на енергия. На никой не му се рискува да стреля на тъмно. Последното проучване за най-старите батерии на Тесла които са само на 10 години показват че след 320 хиляди километра има само 12% спад на капацитета, което е доста оглокажаващо. Оттогава технологиите за батерии доста дръпнаха към подобряване.
  • #104
    Toyota ( преди 1 година )
    Чета тези коментари и разбирам, че в България живеят най-тъпите хора на планетата. Първият извод, който може да се направи е че в никой от коментарите в този форум абсолютно никой няма и на идея за какви технологии се говори по-света. Както и незнам, защо всички си мислят, че Тоута е най-добрата кола в света и че няма други алтернативи. Освен това единственото умно нещо, което прочетох е че паркингите на повече от един етаж няма да издържат теглото на електромобилите.
  • #103
    До 102 ( преди 1 година )
    Вярно е. Няма да е сега и вероятно няма да е скоро. Днес в българия все още има много технически и бюрократични спънки, но скоро зареждане ще се стандартизира по един или друг начин и автомобилните компании ще започнат да го предлагат като стандарт във всички електромобили. А за законовата рамка ще се размърдат чак когато се натрупат достатъчно електромобили, както правят в Калифорния. Чак тогава ако така или иначе имаш електромобил с двупосочно зареждане, можеш да мислиш за печалби от ток
  • #102
    анонимен ( преди 1 година )
    До 100.Искам и аз да спечеля от препродажба на ток,но ще стане някой друг път.
  • #101
    Анонимен ( преди 1 година )
    Ти колко спечели днес от разликата в цената фантазьорче тесларско?
  • #100
    Гостенино ( преди 1 година )
    А не се ли усещаш, че се печели точно от голямата разлика от цените на тока в рамките на денонощието, а не от това дали цената е ниска или висока? Утре също не е работен ден, но ако в момента цената на тока е 1,2 ст. за киловатчас, утре по същото време ще е 14,5 ст., Но пък вечерта няма да е 24ст. а 33 ст. и печалбата от киловатчас ще е приблизително същата като с днешния евтин ток. Тоест зависи и от други фактори но важното е, че още от сега се знаят от всички цените за следващите 34 ч.
  • #99
    Гостенино ( преди 1 година )
    Пак не четеш и се излъгаш като кифладжия. Ти вярно ли четеш само първите думи от всяко мнение и започваш да отговаряш, само за да се заяждаш без да те интересува отговора? Ето ти цитат от същия коментар 88: "след още два часа става 1 ст., а след още няколко часа привечер става 24 стотинки, което е 20 стотинки разлика за киловатчас таксата за пренос е около шест стотинки, тоест остават 15 ст. разлика. Не ти ли звучи като друга машина за печатане на пари? Това е като да знаеш числата от тотото."
  • #98
    Гост ( преди 1 година )
    До 88.***,много ясно тока е 8 ст в неделя по обяд.Я дай цена за нощес,след залез слънце.
  • #97
    До 95 ( преди 1 година )
    Децентрализираното производство и съхранение на енергия намалява и натоварването на електропреносната и електроразпределителните мрежи, така че им спестява скъпи ремонти за увеличаване на мощността. Батериите също така се грижат и за перфектния баланс на системата и го улесняват. Тоест е много по-логично да се инвестира в батерии, както и софтуер за тяхното управление, за да реагират на ценови сигнали, което ще рече да зареждат при свръхпроизводство, а да връщат при натоварване на мрежата.
  • #96
    До 96 ( преди 1 година )
    Това го обяснявай на антиелектриците които като им кажат преход към възобновяема енергия, си представяш че слагаш пет фотоволтаика на покрива и се откачваш от енергото или пък 100% ВЕИ за две-три години и затова все обясняват как нямало да стане, въпреки че постоянно им втълпявам в главата че няма нужда от затваряне на атомни централи, а аец през по-голямата част от денонощието осигурява около и над 50% от потреблението на България и остава съвсем малка част за покриване от ВЕИ.
fallback
Последни