Москвич-G5 – проваленият руски опит за пробив във Формула 1

В края на 50-те години на миналия век моторните спортове в бившия СССР имат амбиции да преминават на по-високо ниво. Съветските партийни функционери имат известен интерес към състезанията във Формула 1 и руска делегация посещава един от кръговете от шампионата на пистата „Силвърстоун“ в Англия.

Пътуването всъщност води до организирането на национална „Формула“ по образ и подобие на F1, но като се взима предвид нивото на съветските състезателни отбори. В страната обаче по това време няма подходяща състезателна кола и започва създаването на местни състезателни автомобили с отворени колела, а най-известният от тях е Москвич-G5.

През 1960 г. в СССР е основан състезателен клас за автомобили с отворени колела. Юридически това няма нищо общо с F1 и не е регулирано от Международната федерация по автомобилизъм (ФИА).

През 1963 г. започва програма за разработване от нулата на двигател за автомобил от Формула 1. Резултатът е GD-1 агрегат с обем 1,5 литра, 8-цилиндров на базата на четири блока на мотоциклетния двигател Vostok-S360, който трябва да произвежда 200 к.с. при 10 500 об./мин.

Двигателят първоначално е проектиран с оглед изискванията на международните състезания във „Формула 1“. Заводът на Москвич обаче не е разполагал с подходящ стенд за изпитване на високоскоростни двигатели.

Агрегагът е с четири двойни карбуратора Weber 280DKB и общо тегло от 148 кг. Двигателят и скоростната кутия с пет предавки са произведени през 1965 г., а новото шаси на G5 е готово за тестване.

G5 е наследник на Москвич G4 и компоненти от два G4M са използвани за изграждането и на двата прототипа Москвич G5. Основната разлика е новото оформление на дизайна с нова петстепенна скоростна кутия, монтирана отзад, зад двигателя и задния мост. Задното окачване също е ново. G5 е и първият руски автомобил с дискови спирачки на всички колела.

И така през 1965 г. двигателят GD-1 е готов. На теория трябва да извади мощност около 210 к.с. при 10 500 оборота в минута. За потвърждение на изчисленията моторът е изпратен на стендови тестове в САЩ. На първия етап инженерите решават да се ограничат до 6000 оборота в минута. При този вариант обаче двигателят развива мощност от 162 к.с. След внимателна настройка е планирано двигателят да бъде изпратен на втория етап, но това така и не става.

През 1967 г. Съветът на националната икономика в СССР е премахнат и контролът върху финансовите потоци на съветските заводи отново се връща към секторните министерства. Те от своя страна смятат финансирането на проекта GD-1 за нецелесъобразно.

Това развитие съвпада с решение на ФИА да промени правилата и във Формула 1 са въведени по-мощни, 3000-кубикови двигатели. Така състезателният двигател на Москвич V8 става излишен. Правителственото финансиране е спряно, а само заводът на Москвич не може да си позволи програмата, така че тя е прекратена през 1967-а.

Впоследствие автомобилът участва само в съветската версия на Формула 1, като дебютира през септември 1968 г. G5 обаче не показа сериозни резултати и завършва едва шести. Въпреки това премина през цялото състезание без нито една повреда, което много насърчава създателите. По-нататъшната работа продължава в посока увеличаване на мощността.

Следва подобрен двигател, 1478-кубиков редови 4-цилиндров от Москвич 412, взет от G4M и развиващ 92 к.с. През сезон 1969-а двигателят е заменен от Москвич 412-2V, оборудван с нова глава DOHC и два двойни карбуратора Weber 40DCO. Този двигател произвежда 100 к.с. при 5800 об./мин.

През 1970 г. двигателят е модифициран до 112 к.с. Обемът е увеличен до 1840 кубика през 1972 г. Каросерия от фибростъкло е добавена през 1974 г., заменяйки алуминиевата и автомобилите са преименувани на G5M, като се състезават до 1976 г. Двете произведени коли са дарени през 1983 г. на заводския музей на Москвич.