Четвърти бис: тестваме новата Honda Jazz

Джазът е преди всичко импровизация, казвал някога Джордж Гершуин. Автомобилният Jazz е точно обратното: трудно ще откриете по-педантично планиран, проектиран и произведен автомобил от градския модел на Honda. Което не съответства много на името, но пък вероятно допада повече на клиентите: в крайна сметка, когато купувате малка семейна кола, последното нещо, което бихте искали от инженерите й, е артистично да импровизират.
 
 

Името Jazz не отива особено на този педантично проектиран, изключително практичен автомобил. Впрочем то е само за Европа - в Япония и Америка моделът се нарича Fit  
   
   
Никой никога не е казвал за Jazz, че е вълнуващ автомобил. Но и той никога не се е опитвал да бъде. От самия му дебют преди две десетилетия целта му винаги е била да дава достъпна цена, надеждност, лекота на употреба и практичност, невиждана дотогава в този сегмент. Изобилието от пространство и новаторската система за сгъване на седалките по всевъзможни начини гарантираха успеха и на това първо поколение, и на двете след него. Сега въпросът е дали четвъртото, дебютирало през 2020, ще съумее да задържи нивото.
  
  

  
   
Честно казано, това е въпрос без кой знае каква интрига. Японците и този път не са се втурнали в смели импровизации в стила на Джон Колтрейн; Jazz си е все така тумбест, с много вътрешно пространство, лесно влизане и излизане. Няма причина да се съмняваме и в надеждността му. А по отношение на икономичността нещата стоят дори още по-добре, защото в Европа този модел вече се продава единствено като бензинов пълен хибрид. Само върху един от ключовите козове на Jazz пада сянка, и това е достъпната цена. Но за това ще стане дума след малко.
 
  

  
 
Новото поколение е малко по-дълго от предишните, но все още запазва удобните градски размери (4.04 метра дължина). И е все така удивително маневрено. Позицията на седене е още по-изправена, което ви дава не само повече вътрешно пространство, но и толкова модното усещане, че се возите в кросоувър. Впрочем Jazz вече има и повдигната версия - Crosstar, която вече ви представихме в сравнение с хибридното Renault Clio.
 
  

Хитроумната система за сгъване на седалките позволява всякакви конфигурации 
    
   
Запазила се е друга характерна и доста хитра особеност на Jazz - резервоарът за горивото е скрит под предната седалка. Това освобождава доста място отзад. Убедихме се лично, като успяхме да се натъпчем четирима възрастни и едно дете със съответния брой куфари по маршрута София - Синеморец.
 
  

    
     
Магистралата по начало не е силното място на един малък градски автомобил, но Jazz се справя съвсем прилично, с добър комфорт на возене. Единствено обезшумяването търпи известни забележки. Хибридната система на Jazz e чудесна, когато карате спокойно. Но започва да вие отчаяно, ако настъпите газта до дъно. Колата без проблем може да поддържа 150 км/ч, но тогава от икономичността й не остава и следа.
  
    

При скорости от порядъка на 100-110 км/ч хибридът е тих и много икономичен. При 140 км/ч не е нито едното от двете
      
     
Тук е мястото да кажем, че хибридната система при новия Jazz няма нищо общо с предишните опити на японците в тази посока. И е определено необичайна.

Бензиновият VTEC мотор с обем 1.5 литра, работещ по цикъла на Аткинсън, през повечето време зарежда първия електромотор, който действа като стартер и генератор. Той на свой ред подава енергия към втория електромотор, който задвижва колелата. Благодарение на това Jazz минава на практика без скоростна кутия. Само при високи скорости бензиновият мотор директно движи автомобила. Но идеята е да го избягвате, и да карате колата в такъв режим, че максимално да използвате малката литиево-йонна батерия. В градски условия, с чести потегляния и спирания, това може да свали разхода ви до 4 литра на сто километра, а при особено внимателно каране успяхме да постигнем и 3 на сто.
 
 

   
    
Електрическата добавка прави колата приятно пъргава по градските улици. Не разчитайте обаче на бурни емоции по планински пътчета: управлението е стегнато, но не дава особена обратна връзка, а и колата е твърде висока, за да обича острите завои. Оправен е обаче единият сериозен недостатък на по-старите Jazz - твърде дебелата А-колона, която влошаваше обзора.
  
   

 Най-после приятна за окото мултимедия от Honda
     
    
Много приятен напредък е постигнат и в интериора: с по-свеж, минималистичен дизайн, и със забележимо по-качествени материали. Вече споменахме изобилното вътрешно пространство, но ще го повторим, понеже това е най-големият плюс на тази кола. Това включва и множество удобни местенца за прибиране на предмети, и цели две жабки.
 
  

  
   
Дългите години, в които Honda пренебрегваше модата в мултимедиите, явно вече са отминали и Jazz получава съвсем актуален сензорен екран с добра революция и приятно пъстри графики. Високите версии имат и навигация от Garmin.
  
   

Отлична оценка за фаровете
   
   
Накратко, четвъртият Jazz е забележимо по-добър от всички предишни в почти всички отношения. Голямото изключение е цената. Базовата версия стартира в България от 47 000 лева, които дори и при бясната инфлация в автомобилния сектор напоследък си е солено за малка градска кола. Най-добре оборудваният вариант е 52 000, и това дори не включва избор на цвят, който се плаща допълнително.

Трябва обаче да кажем, че вината за това не е на Honda. На другите континенти Jazz е достъпен с добрия стар 1.3-литров мотор и на далеч по-приемлива цена. Но еконормите на Брюксел позволяват в Европа да се продава само хибридът. И не оставят никакво място за импровизации.

Още снимки на новата Honda Jazz вижте в ГАЛЕРИЯТА:

2 от 18 | Honda Jazz тест драйв