Празни бутилки в поставките за чаши, забравени касови бележки по седалките, прах по таблото и багажник, пълен с предмети от последните няколко месеца. За някои шофьори това е добре позната гледка, а за други – сигурен признак за липса на ред. Психологията обаче предлага по-различно обяснение: автомобилът може да е разхвърлян не защото собственикът му е немарлив, а защото ежедневието му не оставя достатъчно време и сили за подобни задачи.

Обикновено свързваме реда с дисциплина, прецизност и надеждност. Затова хората, които не почистват редовно колите си, лесно получават етикета "неорганизирани". В действителност човек може да бъде изключително методичен в работата си, да спазва всички ангажименти и да се справя със сложни отговорности, но да не намира дори половин час за почистване на автомобила.
Когато ежедневните задачи се натрупват, се променя и начинът, по който разпределяме времето и енергията си. Работата, семейството и непосредствените потребности обикновено излизат на преден план, докато останалите дейности постоянно се отлагат. Почистването на купето лесно попада в тази категория, особено когато автомобилът се използва всеки ден за пътуване до офиса, водене на децата или придвижване между различни ангажименти.
Продължителният стрес също може да се отрази на отношението към подобни ежедневни задачи. След натоварен ден човек често няма достатъчно енергия за дейности, които изискват допълнителни решения и усилия. Подреждането на багажника, изхвърлянето на ненужните вещи или измиването на автомобила остават за следващия свободен момент. Проблемът е, че този момент често отново е зает с други ангажименти.

Психолозите наричат това умствено натоварване – съвкупността от отговорности, тревоги и задачи, които човек трябва постоянно да помни, организира и координира. Когато то стане прекалено голямо, дори сравнително лесни дейности могат да останат на заден план.
Това обаче не означава, че всеки собственик на мръсен автомобил е подложен на стрес. Някои хора просто не отдават особено значение на чистотата на колата си, докато други предпочитат да използват свободното си време за занимания, които смятат за по-важни. Затова състоянието на автомобила само по себе си не е достатъчно, за да се правят заключения за характера или емоционалното състояние на неговия собственик.
Има разлика между това човек да не иска да подрежда и да не успява да намери необходимите сили и време. В първия случай обикновено става дума за лично предпочитание. Във втория е възможно да има натрупана умора, прекалено много ангажименти или временни затруднения в организирането на ежедневието.

Ако човек, който обикновено се грижи внимателно за автомобила си, внезапно започне да го пренебрегва, тази промяна може да заслужава внимание, особено ако се наблюдава и в други негови навици. Това обаче не е доказателство за психологически проблем и не бива да се превръща в автоматична диагноза.
Има и чисто практична причина салонът да не бъде оставян в безпорядък. Незакрепените предмети могат да се превърнат в опасност при рязко спиране, а замърсените стъкла и вещите, натрупани около органите за управление, могат да ограничат видимостта или да попречат на безопасното шофиране.
Поддържането на автомобила в приемливо състояние остава важно независимо от причините за безпорядъка. Но преди да съдим някого по състоянието на задната му седалка, трябва да помним, че една мръсна кола разкрива само малка част от живота на човека зад волана.
