Не бе особено далеч времето, когато автомобилите не бяха просто "таблети на колела", а машини, на които да ценим дизайна, динамиката, комфорта и надеждността. Всчики се заглеждаха по линии, скосявания, пространство, характеристики на двигателя и прочее. А най-важното в салона на една кола бе да е просторен (или пък спортен), с качествени материали и добре подбрани цветови комбинации.
В наши дни някои от гореспоменатите качества все още се ценят, но на преден план излезе битката за това, кой производител ще предложи по-добра информационно-развлекателна система, колко интуитивна и функционална ще е тя и с колко голям екран ще бъде контролирана. И сякаш фирмите оставиха на заден план основите ценности, които ги изградиха през всички онези десетилетия.
Факт е, че настоящите (и още повече бъдещите) потребители на автомобилите, живеейки в един все по-свързан и дигитализиран свят, искат да са в крак с модата и колата им да предлага същото ниво на свързаност както мобилния телефон или компютъра. И това може би ще продължи да се отразява на дигиталните автомобилните екрани, чиито живот в края на миналия век започна с малки дисплейчета, подобни на електронен часовник, а сега достига до абсурдно огромни размери и все повече (нужни или не) функционалности. В галерията ни проследяваме как се стигна дотук:
Как еволюираха автомобилните екрани (ГАЛЕРИЯ)
Tesla решиха да продължат със собствените си решения, по начина по който само те ги виждат. За по-достъпния Model 3, екранът бе с намален до 15,4 инча диагонал и този път бе завъртян на 90 градуса. Но бе доста по-мощен от този в ранните Model S и дори предлагаше функциите на инструменталния панел (който, между другото, изчезна от таблото).
Макар подобно решение да се струва доста спорно на специалистите, повечето клиенти очевидно бяха доста очаровани от вграденото караоке, аркадните игри и всякакви други забавления, за да им пука изобщо… Дори 4 години след дебюта на Model 3, това си остава един от най-впечатляващите тъчскрийн интерфейси.