Opel Sintra: Американският ван, който се провали в Европа

През 90-те години на миналия век семейните ванове бяха абсолютен хит. Докато конкуренти като Renault Espace, Chrysler Voyager и задаващият се VW Sharan вече жънеха успехи, Opel все още разработваше зад кулисите своите бъдещи бестселъри – компактната Zafira (1999 г.), базираната на Suzuki малка Agila (2000 г.) и производната на Corsa Meriva (2003 г.). За да не изпусне доходоносния пазар в този междинен период, компанията от Рюселсхайм избра прагматичен подход – взе назаем готова концепция от тогавашната си компания майка General Motors.  
 
 
  
 
  
Така на 7 март 1996 г. на автомобилното изложение в Женева дебютира Opel Sintra (кръстен на едноименния португалски град). Реално това беше европейски близнак на цяла плеяда щатски модели: Chevrolet Venture, Oldsmobile Silhouette, Pontiac Trans Sport, луксозния Buick GL8 и британския Vauxhall Sintra. За сглобяването на модела отговаряше заводът на IBC Vehicles Ltd. (по-късно GM Manufacturing Luton Ltd.) в Лутън, Англия.
  
Магнезиеви седалки и комфорт на „каса за бира“

С дължина от 4,67 метра, широчина 1,83 метра и височина 1,76 метра, Sintra предлагаше отлично оползотворен вътрешен обем, без да е прекалено гигантски отвън. Ванът разполагаше с две стандартни плъзгащи се врати и изключително гъвкав интериор за седем или осем души. За да улеснят демонтажа на седалките от втория и третия ред, инженерите използваха магнезий за рамките им. Теглото им падна до впечатляващите 17 килограма, което накара германския автомобилен клуб ADAC да отбележи с лек шовинизъм в ревютата си, че местенето им "няма да затрудни дори крехките майки".
   
Леките седалки обаче не успяха да компенсират сериозните ергономични недостатъци. ADAC остро разкритикува комфорта отзад, оприличавайки го на „седене върху обърната каса за бира, само че с по-малко място за краката“. Към това се прибавиха и основателни критики за посредственото качество на сглобката и тромавата скоростна кутия.

 
  
 
  
Широка гама двигатели, но твърде висока цена

При пазарния си старт през есента на 1996 г. Sintra предложи солидна моторизация. Базовият 2.2-литров бензинов агрегат (141 к.с.) влезе в историята като първия двигател на Opel с балансиращи валове за неутрализираве на вибрациите. Той ускоряваше тежкия ван до 100 км/ч за 12,7 секунди при среден разход от 8,4 л/100 км.
  
Върховото ниво на оборудване CD разчиташе на мощния 3.0-литров V6 (201 к.с.), зает директно от лимузината Omega. Той осигуряваше спортна динамика – ускорение до 100 км/ч за 10,9 секунди и максимална скорост от 202 км/ч (при разход 10,5 л/100 км). През лятото на 1998 г. гамата бе допълнена и от 2.2-литров турбодизел с директно впръскване (115 к.с.).

Въпреки приличната динамика, цената на модела – между 24 770 и 32 770 евро (равностойността на 48 450 до 64 100 тогавашни германски марки), почти се изравняваше с тази на еталона VW Sharan. Това моментално отблъсна купувачите.

Фаталните краш тестове
  
 
  
 
  
Последният и най-жесток удар за модела дойде от независимите институции за безопасност. Катастрофалните резултати на Sintra в стандартизираните краш тестове нанесоха непоправими щети на имиджа му и доведоха до срив в и без това слабите продажби.

Така през април 1999 г. – едва три години след бляскавата премиера в Женева – Opel тихомълком дръпна ръчната спирачка на производството. Това отвори пътя за истинския пазарен триумф на марката: изградената от нулата върху платформата на Astra (GM3000) революционна и далеч по-безопасна Zafira.