За XXI век литиево-йонната батерия е това, което беше петролът за XX век. Тя вече изцяло е превзела смартфоните и лаптопите ни и, ако се осъществят плановете на политици като лидерите на ЕС, Си Дзинпин и Джо Байдън, съвсем скоро ще превземе и автомобилите. Мнозина виждат в нея и начина най-после да постигнем ефективно използване на енергия от слънцето и вятъра, без сегашната необходимост да се поддържат скъпи и замърсяващи дублиращи мощности.
Корейският гигант Samsung представи преди година прототип на батерия с твърд електролит, която има енергийна плътност над 900 втч за литър, и минимум 1000 цикъла без загуба на капацитет. Производството в по-големи размери все още е проблем
Има само един малък проблем: сегашната литиево-йонна батерия не може да изпълни всички тези очаквания. В нея има твърде много непреодолими ограничения - до такава степен, че за последните 30 години технологията почти не се е променила. Всъщност дори собственият й създател, Нобеловият лауреат проф. Джон Гудинъф, сега работи по създаването на заместника й - батерията с твърд електролит.
12 причини защо ни трябват нов тип батерии (ГАЛЕРИЯ):
Теглото и обемът са още два показателя, в които литиево-йонната технология не е напреднала особено в последните десетилетия. Стремежът към по-голям пробег с едно зареждане означава по-големи батерии - но те са и по-тежки, а теглото им влошава енергийната ефективност. Батерията при актуалната Tesla Model S Plaid тежи почти 650 килограма.
Обемът също е проблем. Едно от неизпълнените засега обещания на електрическата мобилност бе за радикална промяна в интериора на автомобилите: отпадането на сложния двигател с вътрешно горене и опростяването на конструкцията би трябвало да осигурят много повече и по-гъвкаво вътрешно пространство. Заради огромните, макар и плоски батерии това все още не се е случило.
На снимката: микробатерия с твърд електролит, разработена от TDK