Дяволът, от който се страхуваха всички, стана на 30 години

Ако отворите историческата справка ще научите, че през 1990 година се се случили някои наистина забележителни събития. Например, лейбъристите в Австралия за четвърти пореден път печелят изборите за парламент, а Северен и Южен Йемен се обединяван в една Република Йемен. Пропуснато е обаче едно събитие, което остава в сърцата на много хора. И то не е арестът на панамския генерал Нориега от американските власти.

Става дума за раждането на една от най-великите суперколи в историята - Lamborghini Diablo, която променя не само компанията-производител, но и автомобилите от този клас. Нейният предшественик Countach, излязъл от молива на великия Марчело Гандини, беше хулиганът на 70-те и 80-те години, но Diablo поема в една различна посока.

"Проект 132" стартира през юни 1985 година, когато в Automobili Lamborghini SpA решават да създадат наследник на Countach. Той е завършен на 21 януари 1990 година, като резултатът от инженерните и дизайнерски усилия, а също така и на инвестицията в размер на около 6 милиарда италиански лири е представен на специално мероприятие в Hotel de Paris в Монте Карло.

Компанията спазва традицията си, според която нейните автомобили получават имена на превърнали се легенди бойни бикове. Известният като Диабло звяр влиза в кървава схватка с матадора Ел Чироко през ли 1869 година. А колата е кръстена на него още по време на изпитанията си, по време на които достига планираната максимална скорост от 320 км/ч.

Традиционно дизайнът е поръчан на Марчело Гандини и маестрото не променя стила си, като създава междугалактически изтребител, който представлява дълбоко преосмисляне на концепцията Countach. Това обаче не се харесва на концерна Chrysler, който през 1987 година купува Lamborghini. Американците се намесват в работата над суперколата и настояват за сериозна промяна на нейния външен вид. По тази причина, крайният вариант не е толкова агресивен, колкото е било предвидено първоначално от Гандини и ръководството на италианската компания.

Под капака е поставен двигател с обем 5,7 литра, който в стандартна версия на суперколата развива 492 конски сили и 580 Нм. В наши дни толкова развива и старо BMW M5 (Е60), но преди 30 години подобни характеристики са повече от впечатляващи. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 4,5 секунди, а максималната скорост е 325 км/ч.

През 1993 година Lamborghini отбелязва своята 30-годишнина с излизането на пистова версия Diablo SE30. Тя няма климатик, акустична система, хидроусилвател на волана и дори нормални странични стъкла, като вентилацията в салона се с малки плексигласови отвори, които не нарушават аеродинамиката на автомобила.

Тази версия (на снимката) получава регулируеми стабилизатори и карбонови спортни седалки с 4-точкови предпазни колани. Двигателят е форсиран до 532 конски сили, като получава подобрена система за впръскване на горивото, всмукателни колектори от магний и олекотена изпускателна система. Съответно, суперколата вече ускорява до 100 км/ч от място за 3 секунди и вдига 330 км/ч.

Еволюцията продължава през 1995 година, когато излиза Diablo SV (Superveloce), чийто двигател развива 517 конски сили. Тази версия получава и антикрило с регулируема средна част в зависимост от ъгъла на атака. Появява се и роудстър Diablo VT (на снимката отдолу), който е със задвижване на четирите колела.

Моделът официално е обновен 3 години след това, като тук вече се появяват стационарни фарове, които заменят прибиращите се при оригиналния модел. Благодарение на тях Diablo изглежда по-съвременно и малко по-скандално, защото оптиката е взаимствана от Nissan Fairlady Z/300ZX (Z32). А това е нещо, което някои от феновете на модела не приемат. Други пък, дори в наши дни, твърдят, че това не е вярно.

През същата тази 1998 година Lamborghini за пореден път сменя собственика си и най-после компанията получава стабилност, след като попада под крилото на Audi. Започна разработката на Murcielago, но тя не пречи на инженерите да вдъхват свежи сили на Diablo. Това става с появата на модификацията със задно предаване GT, която определено предпочита пистите вместо обичайните шосета.

Тази версия (на снимката) се отличава по променената предна част, новите въздухозаборници и дифузьор вместо задна броня, в чийто център са поставени накрайниците на изпускателната система. Голямата разлика обаче е в каросерията, която при GT е почти изцяло (изключение правят стоманеният покрив и алуминиевите врати) от карбон. По този начин теглото е намалено до 1460 килограма.

Двигателят също е различен - стандартният 5,7-литров V12 е заменен от 6,0-литров с 583 конски сили, който също е предназначен за каране на писта. От тази версия на Diablo са произведени само 80 бройки.

"Гражданският" вариант при обновения модел е купето със задвижване на четирите колел Diablo VT 6.0 (на снимката), което донякъде напомня на Countach по някои елементи на дизайна. По време на първите тестове от журналисти суперколата демонстрира ускорение от 0 до 100 км/ч за 3,4 секунди и изминава 1/4-миля за 11,8 секунди.

А тези, които искат повече, трябва да се обърнат към автомобилния спорт, където се появяват различни версии. Сред тях е Diablo SV-R с 540 коня под капака, както и модификацията GTR на споменатия по-рано вариант GT c 6,0-литров V12 мотор с мощност 598 конски сили.

От момента на появата на Diablo италианската марка изминава огромен път, като създава далеч по-рафинирани и удобни за каране "бойни бикове". През 1990 година обаче това е най-напредналата технически суперкола, като нейният аналог в наши дни е Aventador SVJ. Именно Diablo обаче си остава автомобилът-мечта, който висеше на плакат в много детски стаи. И който стряскаше конкурентите не само с външния си вид...

Снимки: Lamborghini