Малко други неща по света са способни да ни развълнуват толкова, колкото суперавтомобилите. Създадени в преследване на високите скорости, това са върховните играчки за възрастни хора: баснословно скъпи и дори опасни, но все пак играчки. Може ли историята им да бъде обобщена само в един списък на 20-те най-забележителни машини, пита се италианското издание на GQ, и само си отговаря: не. Подобна класация винаги ще бъде несправедлива и ще пропусне изключителни и много обичани машини. Но тя все пак дава добра идея за еволюцията на явлението „суперавтомобил“.
Най-великите суперколи в историята - I част (ГАЛЕРИЯ):
Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost (1907)
Четвъртият модел на Rolls-Royce отначало се наричал просто „40/50“, според двете степени на мощност. Тогавашният търговски директор на компанията Клод Джонсън поръчал една тестова бройка, боядисана в сребриста боя, за демонстрации пред печата, и я нарекъл Сребърния призрак. В онези години на примитивни технологии и почти несъществуващи пътища било чудо да изминеш дори 1000 км без повреда. Silver Ghost навъртял 24 000 и станал толкова прочут, че името се прехвърлило и на всички останали машини от този модел.
Задвижвал се от 7-литров двигател с шест цилиндъра. Днес онази оригинална бройка е собственост на Bentley и е застрахована за 35 милиона лири.
Четвъртият модел на Rolls-Royce отначало се наричал просто „40/50“, според двете степени на мощност. Тогавашният търговски директор на компанията Клод Джонсън поръчал една тестова бройка, боядисана в сребриста боя, за демонстрации пред печата, и я нарекъл Сребърния призрак. В онези години на примитивни технологии и почти несъществуващи пътища било чудо да изминеш дори 1000 км без повреда. Silver Ghost навъртял 24 000 и станал толкова прочут, че името се прехвърлило и на всички останали машини от този модел.
Задвижвал се от 7-литров двигател с шест цилиндъра. Днес онази оригинална бройка е собственост на Bentley и е застрахована за 35 милиона лири.
Във II част на най-великите суперавтомобили: от скандала между Енцо Ферари и Хенри Форд до фиксидеята на Фердинанд Пиех