Кои са най-лошите автомобили в историята? Трудно е да се отговори, защото оценката ни за една или друга кола не почива на абсолютни стойности, а на собствените ни нагласи и очаквания. В нашата класация, първата част от която можете да видите тук, сме подбрали онези автомобили, които са имали достатъчно пазарен успех, за да оставят трайни впечатления, и които са разочаровали в най-голяма степен.
Ето и втората част от най-калпавите коли в историята:
Trabant, 1957-1990
Колата, която се превърна в символ на провала на комунизма, първоначално не заслужаваше такава репутация. По времето, когато се появи за пръв път (1957), Trabant изглеждаше даже модерен - със стоманена самоносеща конструкция, предно предаване, независимо окачване и с олекотено купе от дуропласт - тенденция, която спортните производители на Запад тепърва започваха да следват.
Разбира се, Trabant имаше и много недостатъци, родени от бедността и недостига на суровини в следвоенна Европа. По онова време от същото страдаха Fiat, Renault и даже BMW. Разликата е, че "Траби" (от старинната немска дума за спътник), почти не претърпя еволюция до 1989 година. Все така си остана с двутактов двуцилиндров мотор, който дори нямаше капачка на резервоара и шофьорът трябваше да отваря предния капак, за да налее гориво и масло (в съотношение 33:1). Все така развиваше 25 конски сили и ускоряваше до 100 км/ч за 21 секунди, при това харчеше удивителните за 600-те му килограма тегло 7 литра на 100 км.
През 80-те години масовият модел нямаше оборотомер, индикатор за светлините и мигачите, както и задни колани. Цената му бе 7450 източногермански марки, около 2500 лева по тогавашния курс, но в ГДР за него се чакаше до 13 години.
Колата, която се превърна в символ на провала на комунизма, първоначално не заслужаваше такава репутация. По времето, когато се появи за пръв път (1957), Trabant изглеждаше даже модерен - със стоманена самоносеща конструкция, предно предаване, независимо окачване и с олекотено купе от дуропласт - тенденция, която спортните производители на Запад тепърва започваха да следват.
Разбира се, Trabant имаше и много недостатъци, родени от бедността и недостига на суровини в следвоенна Европа. По онова време от същото страдаха Fiat, Renault и даже BMW. Разликата е, че "Траби" (от старинната немска дума за спътник), почти не претърпя еволюция до 1989 година. Все така си остана с двутактов двуцилиндров мотор, който дори нямаше капачка на резервоара и шофьорът трябваше да отваря предния капак, за да налее гориво и масло (в съотношение 33:1). Все така развиваше 25 конски сили и ускоряваше до 100 км/ч за 21 секунди, при това харчеше удивителните за 600-те му килограма тегло 7 литра на 100 км.
През 80-те години масовият модел нямаше оборотомер, индикатор за светлините и мигачите, както и задни колани. Цената му бе 7450 източногермански марки, около 2500 лева по тогавашния курс, но в ГДР за него се чакаше до 13 години.
Още по темата:
-
Най-калпавите автомобили в историята: I част
От един легендарен Ford до съветската "народна кола" - машините с наистина потискащо качество
-
Най-калпавите двигатели в историята (I част)
От Volkswagen до Nissan: агрегатите, които е по-добре да избягвате
3
