Как Toyota създаде един от най-успешните двигатели в историята си

В наши дни Toyota е известна със своите ефективни автомобили с ниско въздействие върху околната среда. Японците са бащите на хибридната технология - прелюдия към голямата електрификация, която доминира бъдещето на индустрията. В миналото обаче Toyota проектира и изработи някои от най-добрите двигатели с вътрешно горене, които издигнаха марката на най-високо ниво. И сред тях има един, който се откроява - 3S-GTE.

Това е двигател за състезателни автомобили, които е поставян и на някои пътнически модели на марката. Той е представен през 1986, като се превърна в основа на много победи и играе основна роля в златната, спортна ера на марката. Разработен е съвместно с Yamaha и е част от семейството S.

Двигателят е лят блок с турбо, четири цилиндъра с цилиндрови глави от алуминиева сплав и двойни разпределителни валове. Компактният и лек мотор предлага изключителна мощност за времето си, като развива между 185 и 265 к.с. В наши дни тези цифри не звучат впечатляващо си, но за времето си това е впечатляващо, тъй като колите са с по-ниско тегло.

Двигателят с 4 цилиндъра и 16 клапана има работен обем от 1998 см и 16 клапана, което се оказва печеливша и изключително устойчива комбинация. Първият сериен автомобил с 3S-GTE е Celica GT-Four, наречен All-Trac Turbo в Северна Америка. По-късно с него е оборудвана и Toyota MR2 Turbo, чието производство е съсредоточено в САЩ, Япония и Великобритания.

Двигателят се оказва толкова добър, че Toyota решава да го използва в състезания. През същата година, когато 3S-GTE дебютира, японците започват да разработват рали автомобил със средно разположен двигател - Toyota 220D, който в крайна сметка ще се състезава в клас S на Световния рали шампионат (WRC). Там обаче той се задържа за кратко, тъй като категорията е премахната заради проблеми с безопасността.

Японците се възползват максимална от предимствата на двигателя и го използват за различни състезания. Първо във версия 503E с работен обем от 2,1 литра, където може да развие над 700 к.с. благодарение на огромния си турбокомпресор. През 1987 моторът е поставен на прототипа за група C на WRC - 87C. Година по-късно двигателят прави своя официален дебют в Celica GT-Four с мощност, ограничена (по правила) до приблизително 300 к.с.

По това време екипът All American Racers на Дан Гърни е нает да разработи автомобилите на Toyota за шампионата IMSA GTP, на които се поставя нова еволюция на мотора. За два сезона той печели 5 победи в категорията. Както често се случва в моторните спортове, максималната мощност се пази в тайна, но според някои източници по това време двигателят развива над 900 к.с.

Не бива да се забравя, че това е 4-цилиндров мотор, така че тези дни този днес са впечатляващия. През 1991, 1992 и 1993 отборът на AAR успява да спечели 21 от 27-те проведени състезания. Неговото превъзходство е толкова голямо, че IMSA решава да закрие клас GTP след приключване на сезон 1993. Успоредно с това блокът 3S-GTE и неговите различни версии са поставяни и на други състезателни автомобили от различни категории.