Чип-тунингът - помага или вреди?

Мнозина си мислят, че намесата в заводските настройки на двигателя на автомобила, които увеличават мощността му, носят само и единствено полза. Така нареченият „чип-тунинг“ всъщност е най-популярният начин за добавяне на още „коне“ под капака и се използва масово от специализираните фирми и ателиета. Те дори дават гаранция на автомобила след намесата си. Този подход обаче крие и рискове, за които ще стане дума сега.

Какво е „чип-тунинг“?

Това е намеса в работата на електронното оборудване и нанасяне на корекции в работата му, които водят до увеличение на мощността и на въртящия момент. Съответно, това води и до подобряване на динамичните характеристики на автомобила. Коригирането на програмата, която управлява двигателя, става по два начина – чрез поставяне на допълнителен електронен блок за управление, който променя входящите или изходящите сигнали на щатната система за управление или чрез директна промяна на заводските настройки.

Намесата в работата на електронния блок за управление с цел увеличение на мощността, на първо място, зависят от програмата, която производителят е поставил на автомобила. Тя може да позволи на мотора да разкрие голяма част от своя потенциал, но се случва и обратното. Например, двигател с обем 1,6 литра и мощност 200 к.с., се намира на предела на своите възможности и промените по него ще доведат до минимално увеличение, но в същото време ще съкрати сериозно надеждността и ресурса на агрегата.

Разбира се, има и обратните примери. Сред тях са двигателите на Volkswagen Group, които са сред любимите на европейските тунинг-ателиета. В момента германската фирма ABT Sportsline предлага ъпгрейд на мотора на седана Audi S6, при който мощността се увеличава от 420 на 540 к.с., а въртящият момент скача от 550 на 680 к.с. И всичко това става само с добавяне на блок за електронно управление Power, който струва 4400 евро.

Атмосферен или турбомотор?

Чип-тунингът е най-ефективен при турбомоторите. В тези случаи може да се разчита на добавяне на 50% от мощността на двигателя. Ако автомобилът ви е оборудван с атмосферен агрегат, то можете да разчитате на 10% увеличение – както на конските или, така и на въртящия момент. При атмосферните двигатели промяната става само с механична намеса в самия агрегат.

Да се върнем обаче към чип-тунинга като способ за сравнително евтино увеличение на мощността. В YouTube има доста канали, където голям брой ентусиасти показват своите „напомпани“  Volkswagen и Audi с допълнителни настройки от водещи компании в този бранш като Revo и APR. В тях някои водещи на предаванията твърдят, че колите им са изминали над 100 000 км при пълно натоварване и все още не са се развалили, което говори добре са ресурса на двигателя, както и за техническата грамотност на хората, които са направи това. Трябва да се отбележи още, че професионалният чип-тунинг не води до увеличение на разхода на гориво.

Какви са вредите?

Това е най-спорната тема при използване на чип-тунинг. Ефективността му в случая с турбомоторите се вижда, но каква е обратната страна на въпроса? Първо, най-опасни са екстремните доработки, тоест огромното увеличение на мощността, като това се отнася както за двигателите с турбо, така и за атмосферите агрегат. Достатъчно е само да се промени времето за запалване, тоест то да става по-рано, за да се получи детонация, която ще разруши буталата.

Експертите отбелязват, че негативен ефект може да има и в случай на използване на ново програмното оборудване, създадено от професионални фирми. Затова и официалните дилъри внимателно следят за намеса в блока за управление на продадените от тях автомобили и при откриване на такова често отказват гаранционно обслужване на клиентите си, които са го направили.

Какво разваля чип-тунинга?

Авторитетните ателието влагат огромни финансови и инженерни ресурси в разработката и тестовете на програмите за увеличение на мощността, които създават. В същото време, малките фирми и гаражи нямат такива възможности и съответно тяхната намеса в работата на двигателя крие сериозни рискове Поставянето на евтин софтуер увеличава опасността от детонация и работа на мотора с обеднена смес, които му вреди сериозно. Също така, чип-тунинг увеличава натоварване върху вътрешните части на мотора, които се износват много по-бързо.

При доработката на дизелови двигатели често се премахва система за рециркулация на отработилите газове (EGR), вследствие на което самият агрегат започва да изпитва проблеми. Проблем е и премахването на филтъра за твърди частици, като това кара системата да отчита грешки в работата си и дори да отказва. Затова и дори най-големите ателиета в света избягват подобен подход, тъй като това оказва влияние върху екологичните показатели на моторите.

От чип-тунинг често страда и турбокомпресорът. При повишение на налягането, което е определено в някакви граници за всеки модел, се стига до износване на турбините, „маслен глад“, увреждане на уплътнения и блокиране на вала.

Риск съществува и за скоростната кутия. При атмосферния мотор чип-тунингът не осигурява огромна допълнителна мощност, така че, това не е опасно за трансмисията. При турбомоторите (без значение бензинови или дизелови) с огромен въртящ момент обаче нещата не стоят така. При механичните скоростни кутии, както и при преселективните „роботи“ се стига до намаляване на ресурса на съединителя и износване на зъбните колела. Процесът засяга и корпуса на диференциала. 

Снимки: Интернет