IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Chernomore

Защо моторното масло старее дори когато автомобилът не се кара

Много шофьори пренебрегват факта, че времето е безмилостен фактор за смазочните материали

Маслото безспорно играе ролята на жизнена сила за всеки двигател с вътрешно горене и неговата навременна подмяна е задължително условие за здравето на задвижващия тракт. В масовата практика обаче много водачи следват единствено изминатите километри, водейки се от логиката, че ако автомобилът изминава едва скромните 1600 км годишно при препоръчителен интервал за смяна от 8000 км, то същата течност може спокойно да остане в картера в продължение на цели пет години. Суровата техническа реалност обаче категорично опровергава това схващане.


масло


Всеки лубрикант притежава ограничен жизнен цикъл и изисква категорична подмяна на всеки дванадесет месеца, дори превозното средство да прекарва почти цялото си време мирно и тихо в затворен гараж. Докато автомобилът кротко стои паркиран на едно място, сложните химични процеси в смазочната течност не спират нито за миг. С течение на времето започва неизбежен процес на окисление, а в затворената система си пробиват път микроскопични количества влага, прах и странични продукти от предишни запалвания.

Това означава, че дори скъп колекционерски екземпляр с едва 20 километра на километража, който е бил грижливо съхраняван с десетилетия от момента на излизането си от завода, непременно се нуждае от пълна смяна на маслото, преди изобщо да бъде завъртян ключа на контакт. Условията, при които се държи превозното средство, също играят ключова роля за този процес. Машините, оставени на открито, са подложени на непрекъснати резки температурни колебания, които действат като катализатор и ускоряват разграждането на сложната маслена структура далеч по-бързо от тези, прибрани в сух гараж.

Но дри когато колата се изкарва рядко за кратки дестинации из квартала, ситуацията се влошава от факта, че моторното масло няма как да достигне нужната си работна температура, за да успее да изпари натрупаната в него кондензирана влага. Наличието на вода в смазочната система далеч не означава само загуба на вискозитет и намалени смазочни свойства, а води до много по-страшен сценарий – вътрешна корозия на жизненоважни метални компоненти дълбоко в сърцето на мотора.

Докато външната ръжда по шасито вследствие на зимните луга и сол лесно се забелязва и отстранява, разрушителната вътрешна корозия е скрит кошмар, чието почистване е напълно невъзможно без пълно разглобяване на агрегата от опитен професионалист. Освен това остарялата и окислена течност създава излишно съпротивление, което неизбежно повишава разхода на гориво и натоварва механичните възли.

За да се предотвратят подобни скъпи повреди, златното правило е да се следи не само изминатият пробег, но и календарният срок, като интервалът от 12 месеца остава разумната граница дори за автомобилите, ползвани само през уикенда. Въпреки че модерните синтетични масла притежават несравнимо по-висока стабилност спрямо старите минерални продукти и издържат по-дълго на натоварвания, те също губят свойствата си с времето.

Съществуват няколко лесни ориентира, по които може да се разпознае моментът за смяна на маслото. Достатъчно е да се извади измервателната пръчка и да се оцени цветът и вискозитетът на течността: ако тя е потъмняла до черно и е загубила онази характерна маслена прозрачност и плътност, която е притежавала в ново състояние, или пък личат следи от отлагания и механични примеси, подмяната е наложителна без отлагане.


0 от 500