В периода между 1986 и 1992 г., официално известен като "японския икономически балон", почти всяка компания в страната буквално изригна от печалби. За съжаление, голяма част от тези средства са реинвестирани в акции на други дружества и в редица лоши инвестиции. Всичко това кулминира в тотален пазарен колапс и в това, което икономистите днес наричат "Изгубените десетилетия".

Цените на японските имоти и акции буквално се изстрелват в космоса през втората половина на 80-те. В един момент пазарът става толкова изкривен, че земята под Императорския дворец в Токио теоретично се оценява по-скъпо от цялата територия на Канада или от всички имоти за продажба в Калифорния. Според една легенда, която може и да не е само мит, по това време австралийското посолство в Токио продава част от земята си и с парите изплаща значителен дял от държавния дълг на Австралия.
Компаниите започват да вземат заеми при изключително ниски лихви, използвайки ги за покупка на недвижими имоти и акции, което надува цените на практика на всичко. Това е буквално най-големият балон на финансови активи в историята, а с него идва и огромна конкуренция. Всяка корпорация не само "яхва вълната" на печалбите, но и се опитва да надмине останалите, а разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат исторически връх.

Тук обаче няма да стане дума за японската икономика, въпреки че тя е пряко свързана с историята. А за това как някои японски автомобилни производители преминават през този бурен период, като едни се справят доста по-добре от други. Днес автомобилната индустрия в Япония вече е синоним на надеждност и дълголетие, а всички големи марки съществуват от десетилетия.
Както и в наши дни, по онова време Honda, Toyota и Nissan са "Голямата тройка", докато Mazda, Mitsubishi, Subaru и Suzuki традиционно се борят за четвъртото място. Както вече стана ясно, в средата на 80-те всяка японска компания разполага с – или е напът да спечели – огромни суми пари. Ето защо всички тези утвърдени производители решават да "изтрещят" напълно с разходите за разработка и всякакви експерименти с подмарки.

Acura на Honda е първата японска луксозна марка, лансирана през 1986 г., последвана от Lexus на Toyota и Infiniti на Nissan през 1989 г. В желанието си не само да се бори за четвъртото място, но и може би в даден момент да стане част от "триумвирата", Mazda е компанията, която експериментира най-много със създаването на подмарки – тя основава цели пет различни бранда, които да допълват основния.
Нещо повече – компанията стига дотам, че обяви и шеста марка, този път луксозна, която трябва напълно да засенчи Acura, Lexus и Infiniti в битката им с европейските премиум гиганти като BMW и Mercedes-Benz. В дългосрочен план нито един от тези брандове не се оказва успешен, а някои от тях почти довеждат Mazda до фалит. Това обаче не означава, че те не заслужават да бъдат отбелязани като огромна част от историята на компанията – защото именно те помагат за нейното оформяне, за добро или за лошо.

Всичко това е плод на манталитета "All in", който владее повечето японски автопроизводители по време на "Ерата на балона". А Mazda e, може би, в самия център на това прекрасно безумие, което ни подари някои от най-яките автомобили от Страната на изгряващото слънце.
Империята от подмарки на Mazda - възход и падение (ГАЛЕРИЯ):
Докато Mazdaspeed се фокусира повече върху пренасянето на състезателни технологии в серийните автомобили, M2 е по-скоро експериментална лаборатория. Нейната цел е да хвърли мост между ентусиастите на тема "аналогово шофиране" и моторспортното инженерство. Централата се помещава в авангардна сграда в Токио, която прилича повече на леговище на злодей от филм за Джеймс Бонд, отколкото на автосалон. Там се провеждат фокус групи с потенциални клиенти, след което техните мечти буквално се превръщат в реалност на пътя.
Независимо дали хората искат по-спортна версия на Eunos Roadster (Mazda MX-5) с още по-силно европейско излъчване, наречена Cafe Racer, или по-комфортен и стилен вариант като Vintage – M2 го създават. В този дух компанията работи по над 20 различни проекта между 1991 и 1995 г., когато е закрита по същите причини, довели до края на останалите подмарки.


0