Съюзът между Nissan, Honda и Mitsubishi изглежда все по-близо

След пропадане на очакваното сливането, обявено през 2024, японските производители Nissan, Honda и Mitsubishi продължават да обсъждат партньорства, търсейки общи точки за справяне с предизвикателствата на световния пазар. Трите компании все още са изправени пред проблеми, подобни на тези, които попречиха на обединението - припокриване на основните пазари, продуктовите гами и производствените обекти.

Сътрудничеството трябва да укрепи позициите

Nissan, управлявана от главния изпълнителен директор Иван Еспиноса, вече започна работа с Mitsubishi, като предостави версия на своя електрически автомобил Leaf и се включи в разработването на SUV за северноамериканския пазар. В същото време японската компания предлага plug-in хибрида Mitsubishi Outlander под името Rogue за продажба в САЩ, запълвайки празнина в собствената си хибридна гама.

Honda, вторият по големина японски производител, твърди, че все още няма конкретни планове. Според изпълнителния вицепрезидент Нория Кайхара, дискусиите са за обмяна на модели и разработването на софтуерни системи за превозни средства, но „въпреки, че постигнахме напредък в разговорите, все още е рано да се правят изводи“.

Вътрешни приоритети преди нови съюзи

Въпреки спешността за консолидиране на ресурси и експертиза, Nissan и Honda решиха да отложат всеки пълен интеграционен проект, за да се съсредоточат върху финансовата си стабилност. Honda обяви промяна на стратегията си заради натрупаните загуби от преждевременни инвестиции в електрически превозни средства, възлизащи на 2 млрд долара през първите девет месеца на фискалната.

Nissan от своя страна очаква втора поредна година нетни загуби от над 4 милиарда долара, със затваряне на седем завода и намаляване на 20 000 работни места. Въпреки това, неговият изпълнителен директор е категоричен, че за компанията е от жизнено важно значение да има план за самостоятелно съществуване.

В този контекст е ясно, че идеята за тристранно сътрудничество остава жива, дори ако нейното бъдеще да зависи от развитието на северноамериканския пазар и способността на всяка компания да укрепи вътрешната си структура.