През 2027 година Европейският съюз ще въведе нова система за търговия с емисии за сгради и автомобилен транспорт, наречена ETS2, която всъщност представлява климатична революция с пряко въздействие върху портфейла на потребителите чрез пазара на въглеродни емисии. Тази нова регулация ще направи всички видове енергия по-скъпи, както за транспорт, така и за отопление, съобщава Motor.es.
Новият данък върху въглеродния диоксид (CO₂), който вече е одобрен, ще направи всичко по-скъпо - бензин, дизел, газьол и природен газ. Има вариант неговото въвеждане да бъде отложено с една година, ако цените на енергия скочат рязко, но не и да бъде премахнат. И именно този данъчен инструмент ще определи цена на CO₂, отделян от домовете и превозни средства.
ETS2: Как работи и защо потребителите ще го усетят веднага?
Досега европейският пазар на въглеродни емисии засягаше предимно промишлеността и производството на електроенергия. Но с ETS2 въглеродът влиза в домовете на хората - отопление, автомобилен транспорт, природен газ, дизел, бензин... Всичко, което отделя CO₂ и не е било на фискалния радар на Брюксел, сега вече ще бъде.
След като системата влезе в сила, доставчиците на горива ще бъдат задължени да закупят права за емисии на въглеродния диоксид, генериран от техните продукти. И тъй като не би могло да бъде другояче, тази цена ще бъде прехвърлена върху крайния потребител.
Логиката е проста - един тон CO₂ е равен на едно разрешително за емисии. И тъй като това разрешително става по-скъпо, ще се повишат и цените на бензиностанцията или на сметките за отопление. Според Европейската комисия, при базова цена от 48 евро/тон, литър автомобилен бензин може да поскъпне с около 11 цента, докато дизелът ще се повиши с 13 цента. Но това е само началото.
Средносрочната перспектива не е успокояваща
Оценки като тези на BloombergNEF показват, че цената на въглеродните емисии може да достигне 149 евро/тон до 2030 и дори да надхвърли 250 евро, ако пазарът преживее бум. В този сценарий, пълненето на резервоара ще бъде почти лукс, тъй като цената на литър може да се увеличи с повече от 0,50 евро.
За тези, които използват дизел или газ за отопление, нещата не изглеждат по-добре. За всяко евро, с което се увеличава цената на CO₂, се очаква газът да поскъпне с 3,1 евро на MWh, а мазутът за отопление с 4,1 цента на литър. Пресметнато за цял отоплителен сезон, звучи доста стряскащо.
Ударът засяга най-бедните хора
Според експерти, тази система има очевиден проблем - тя е регресивна, тъй като засяга най-много тези с най-малко пари. Причината е, че разходите за енергия представляват по-голяма част от бюджета им. И това е особено вярно в селските райони, където няма метро или електрически автомобили. Това засяга и малките предприятия, чиито оперативни разходи ще се увеличат, без лесно да могат да ги прехвърлят на длъжниците.
В Брюксел са наясно с тази опасност и затова е създаден Социалният климатичен фонд, който ще разполага 86,7 милиарда евро между 2026 и 2032 , за да се смекчи удара. Този фонд, финансиран с пари, набрани от продажбата на права по ETS2, е предназначен да помогне на най-уязвимите, да подпомогне устойчивата мобилност и да реновира сгради.
Примерът с Канада изнервя властите в ЕС
Властите в ЕС са наясно, че ако ETS2 не бъде обяснена правилно, може да се случи същото, както в Канада, където правителството в крайна сметка отмени данъка си върху въглеродните емисии върху горивата през 2025, въпреки че повечето хора получиха повече помощи, отколкото платиха. Проблемът? Никой не го разбра. Общественото възприятие беше, че данъкът е несправедлив, а политическият натиск срина системата.
Европа иска да избегне това фиаско. Следователно, в допълнение към Социалния фонд, ETS2 ще има и Резерв за стабилност на пазара. Тоест, един вид аварийна спирачка за смекчаване на внезапните покачвания на цените на въглеродните емисии. Въпреки това, маневреността му е ограничена. И ако пазарът се обърка, гражданите може да понесат най-големия удар.
А за да се усложнят допълнително нещата, много държави не успяха да изпълнят задължението си да включат ETS2 в националното си законодателство. Всъщност само Австрия успя да го направи навреме. Европейската комисия вече е започнала производства за нарушение срещу тези, които са изостанали, докато Полша, Чехия и Естония са поискали повече време, позовавайки се на социални и икономически причини.