Първата генерация на Volvo XC90 често е сравнявана с хипопотам, а причината е, че кросоувърът е дебелокож и упорит (разбирай здрав и надежден). Неговият наследник се появи през 2014 г., като трябваше да продължи традицията и да затвърди успеха на предшественика си.
Второто поколение на модела Volvo XC90, което все още се произвежда днес, има много дълга история. Неговата разработката продължи шест години, като започна през 2008 г. по време на сътрудничеството между Volvo и Ford, за да завърши, когато шведската компания вече беше под контрола на Geely.
Новият автомобил няма нищо общо с предшественика си - с изключение на съединителя Haldex V в трансмисията. Базовите версии могат да бъдат с предно задвижване. Трансмисия за всички обаче е осемстепенна автоматична Aisin AWF8F35/45. Други няма.
Volvo XC90 на старо - плюсове и минуси (ГАЛЕРИЯ):
Най-малко мощният от дизеловите двигатели е D4204T14 (190 к.с.) на версията D4. И най-популярните дизелови двигатели на версията D5 (60% от автомобилите) са представени от двигателите D4204T11 (225 к.с.) и D4204T23 (235 к.с. или 240 к.с. за модификацията на Polestar).
Амортисьорната шайба на коляновия вал, която е практически вечна в бензиновите двигатели, може да се счупи след 120 000–150 000 км. След 60 000-80 000 км металната тръба на системата за рециркулация на EGR често губи уплътнението си - миризмата на газове може да проникне в кабината. Тръбата е минала през няколко ревизии - тези след третата са по-здрави, с две гофрирания вместо едно.
Без редовно почистване на отлагания на всеки 50 000-60 000 км, EGR клапанът може да се забие, което води до грешки и впоследствие до повреда на устройството. При XC90, по-стари от 2018 г., тръбите на междинния охладител често се чупят. От 2018 г. са монтирани подсилени тръби, които изкарват още 200 000 км. Също така е възможно пластмасовата резонаторна тръба, идваща от турбината, да се повреди.