Renault Symbioz: Тестваме най-новия френски SUV

Повече от половин век съдбата на Renault зависeше изцяло от достъпните семейни автомобили - като например Renault 16, което се появи през 1965, и което донесе на французите първата им титла като европейска кола на годината. Но най-големият успех в това отношение без съмнение беше Megane.
  
    
 
  
      
Дебютирал през 1996, компактният хечбек еднолично успя да спаси компанията от неминуем фалит, и в продължение на две десетилетия бе основният източник на приходи за Renault.

После обаче нещата се промениха и Megane, който продаваше по 450 000 бройки годишно в началото на века, миналата година едва успя да пласира трийсетина хиляди. Този април последната бройка от класическия Megane хечбек слезе от поточната линия в Паленсия и един от най.-успешните модели на Renault остана в историята. Но сега най-после имаме неговия наследник.
  
  

  
    
Името на този наследник е Symbioz, и, както сами виждате, той не е вече хечбек, а кросоувър. Гамата на Renault се понапълни с такива модели напоследък: Captur, Arcana, Austral, Espace, Rafale, така че, ако сте малко объркани къде е мястото на тази машина в подредбата, не сте единствени. Symbioz е по-голям от Captur, но по-малък от Austral, и е представата на Renault за достъпната и практична семейна кола - точно същото, каквото някога бе и Megane.
  
   

  
     
Освен това Symbioz е може би първият модел на Renault, създаден изцяло от новия главен дизайнер Жил Видал. И разликите с останалата гама се виждат от пръв поглед. Особено отзад.
  
  

  
     
Докато при Captur Видал трябваше да работи с наследството на предшественика си и на практика се ограничи само с преобразяване на предницата, тук е имал свободата да оформи целия автомобил. Резултатът е изчистен, елегантен и приятен за окото, с нотка на футуризъм, но без да се прекалява с това.

Впрочем родството с Captur далеч не е само в дизайна, както ще видите.
  
  

  
      
От Renault много настоятелно ни убеждават, че това е кола от С-сегмента. И като дължина това изглежда убедително - 4.41 метра е горе-долу средното за един С-SUV. Но всъщност този автомобил е на платформа от В-сегмента - на така наречената CMF-B, на която са и Clio, Nissan Juke, Renault Captur. Ширината й e като за В-сегмента - с 5 см по-тясна, да кажем, от Skoda Karoq.
  
  

  
    
Тясна само по съвременните стандарти, разбира се. Старото Renault 16, което ви показахме в началото, в своята епоха минаваше за голям семеен автомобил, а ширината му бе със 17 сантиметра по-малка от тази на Symbioz. Тук определено не липсва вътрешно пространство.

Седалките са удобни, мястото отзад е достатъчно, но само ако плъзнете задната седалка в най-задна позиция. Ако искате да увеличите размера на багажника и я плъзнете напред, багажникът става 624 литра, което е впечатляващо за този сегмент (и със 100 повече от споменатата Skoda Karoq). Но тогава за краката на пътниците отзад не остава кой знае колко място.
  
  

  
      
Идеята за плъзгаща се с 16 сантиметра задна седалка е чудесна - така имате гъвкав избор между вътрешно и товарно пространство, вместо да сте обречени само на едното.

Друга много добра идея, която ни се иска и останалите производители да откраднат, е бутонът до волана, който може да изключва с едно движение всички достадни сигнали от системите за безопасност - за напускане на лентата, за превишена скорост и така нататък. Можете и сами да го персонализирате, така че да изключва само някои системи. Но при всички случаи това е по-добро решение от ровичкането в подменюта при всяко стартиране на двигателя.
  
   

  
     
Единствената забележка към комфорта е може би малко по-твърдото окачване. То можеше да се очаква, защото центърът на тежестта се е повишил, дължината се е увеличила, и това трябва да бъде компенсирано, за да се запази пътното поведение. При нормално шофиране всичко е наред - твърдостта се усеща само при преминаване през метални легнали полицаи или други малки неравности. Воланът е лекичък, но достатъчно прецизен, и като цяло Symbioz създава същото приятно усещане за пъргавина и контрол като Clio.
  
  

  
    
Изборът на задвижване напълно ще задоволи хората, които искат хибрид със 145 конски сили, но ще разочарова всички останали, защото това е единственото задвижване за момента.
 
 

Ако искате нещо различно, ще трябва да почакате една година. През 2025 ще се появят още два меки хибрида, намекна ни Алeн Майо, инженерният шеф на проекта. Но за тях все още няма никакви официални детайли.  

Мога да допусна, че единият от тях ще е 1.3-литровият двигател с 4 цилиндъра и турбо, който развива 160 коня и се монтира и в Captur. Вторият вариант може да е 3-цилиндров мотор с по-малък обем и по-малка мощност. Но ще разберем догодина.
  
   

  
      
Междувременно 145-те коня на E-Tech Hybrid са напълно достатъчни за нормални нужди. Тази система комбинира 1.6-литров атмосферен бензинов двигател с два електромотора и така наречената многорежимна трансмисия, разработена отначало от Renault за отбора им във Формула 1. Там целта й бе да повишава динамиката. При Symbioz обаче задачата е друга: икономия. С ускорение от 0 до 100 км/ч за над десет и половина секунди, това далеч не е от най-бързите коли в сегмента си.
  
   

  
   
Аз лично харесвам тази хибридна система, която сме тествали и в Renault, и в модели на Dacia. Тя ви дава икономично и енергично движение в града, където през повечето време колата е само на ток, и в същото време е достатъчно адекватна за магистрални преходи, за изпреварвания и така нататък. Единственият проблем е, че на магистрала понякога системата става доста шумна. Компенсацията за това е среден разход, който официално е 4.7 литра на сто, а при нашето неособено икономично каране по пътищата на Валенсия - 5.1 на сто.
   
   

  
      
Интериорът също е взет почти 1:1 от Captur. Което не е лошо, защото той е комфортен и ергономичен. Мултимедията, която дълги години бе слабо място на Renault, най-после е с хубава графика, доста бърза, и предлага един голям пакет услуги от Google, като Google Maps - най-добрия вариант за навигация в момента.
  
    

   
      
Забележителна новост е също панорамният покрив - така нареченият Solar Bay, който е съвместна разработка на Renault и на производителя на стъкла Saint-Gobain. Технологията с течни кристали позволява да го затъмнявате само с едно натискане на бутон, и то във всякакви конфигурации.
  
   

  
        
Накратко, Symbioz е един по-голям, по-практичен и по-добре изглеждащ Captur. Правилно сте се досетили, че също така е и по-скъп. Но не с много. Стартовата цена тук е почти 60,000 лева, което може да ви се стори стряскащо за компактен кросоувър само с предно предаване. Особено на фона на корейските конкуренти. Но всъщност Symbioz дебютира на пазара с най-скъпата си хибридна версия - по-късно обикновените меки хибриди ще свалят чувствително летвата. А и тук, за разлика от Captur, оборудването започва направо от втората степен - Techno.
  
   

  
      
Тя включва LED светлини, 18-цолови алуминиеви джанти, дигитални прибори, делима задна седалка, камера за заден ход, паркинг сензори отпред и отзад, автоматичен климатик - на практика всичко необходимо за комфортна употлеба. По-високото ниво Esprit Alpine добавя само някои декорации, 19-цолови джанти и отопление на волана, а във върховото ниво Iconic ще имате също адаптивен круиз контрол с автоматично спиране и потегляне, асистент за автоматично паркиране и отопление на седалките. Ефектният панорамен покрив може да се поръча във всяко ниво и струва 3500 лева.
  
   

  
      
На практика разликата между Symbioz и Captur при идентично оборудване е 3 хиляди лева - съвсем адекватно за допълнителната практичност, която получавате. Може би все пак на феновете на Renault няма да им бъде толкова мъчно за Megane, колкото си мислехме.
  
  
Още снимки от теста на Renault Symbioz вижте в ГАЛЕРИЯТА:

7 от 40 | Renault Symbioz тест драйв