Мнозина може би си спомнят с нещо 1984 година, а други са забравили знаменателни събития в света. Проведе се Олимпиадата в Лос Анджелис, която соцлагерът (без Румъния и Югославия) бойкотира, а Мишел Платини изведе Франция до европейска титла по футбол. В киносалоните се завъртяха „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“, „Имало едно време в Америка“ и „Ловци на Духове“. Мадона изпя „Like a Virgin“, Принс издаде гениалния “Purple rain”, а “Metallica“ – “Ride the Lightning“. У нас Тошко Колев, лека му пръст, направи феноменалната си роля в „Опасен чар“.
Не беше лоша и годината за премиерите в автомобилостроенето, като се започне от Ferrari Testarossa. Достигането на 40 години на пазара гарантира ли, че автомобилът печели статут на „класически“? Вие ще решите със следващите 10 примера, дадени от "Daily Mail".
40 е възрастта, на която едно превозно средство автоматично започва да отговаря на условията за „освобождаване на исторически превозни средства“ във Великобритания. Това означава, че собствениците вече не трябва да плащат пътен данък. Когато колите навършат 40 години пак на Острова, те също вече не трябва да преминават годишен технически преглед и автоматично са освободени от някои от таксите за чист въздух в страната, включително ULEZ в Лондон от £12,50 на ден.
10 модела, които навършват 40 години (ГАЛЕРИЯ)
Осемдесетте години породиха редица британски автомобилни разочарования и Scimitar SS1 де превърна в едно от тях. Но не защото беше лоша кола.
Дебютирайки на Британското международно автомобилно изложение в Бирмингам същата година, той имаше всички предпоставки за много успешен проект. Запълни празнотата на британския роудстър на пазара, освободен от MGB и Triumph TR7. Беше евтин, надежден и управляван с лекота лагодарение на напълно независимото си окачване.
Той обаче имаше редица недостатъци, включително донякъде противоречивия външен вид. Това беше и последната кола, измислена от Джовани Микелоти, един от най-плодотворните дизайнери на спортни автомобили през 20-ти век. Но няма да остане като най-доброто му произведение.
След това дойдоха двигатели, доставени от Ford, всички от които бяха ужасно недостатъчни за роудстър (въпреки че 1,8-литровият турбо, произведен от Nissan Bluebird, който пристигна през 1986 г., се оказа стъпка напред). И по традиция тогава за британските коли – носеше се славата на лошо покритие, особено панелите от фибростъкло.
Въпреки плановете Reliant да произвежда 2000 бройки годишно, едва 1507 бяханаправени в десетгодишния цикъл. Фейслифтът през 1990 г. го преименува на Scimitar SST, след това две години по-късно на Sabre, който в крайна сметка спря през 1995 г. с колапса на марката.
„Отличен“ екземпляр от 1984 г. днес се оценява на около 4900 - 5300 лири. Въпреки това, според регистрите едва 68 още са в движение по пътищата.