Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

2 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Първият сериен европейски водороден автомобил
Едната възможна причина е, че не го познаваме добре, докато с всичко останало отдавна сме свикнали. Другата - че той е невидима заплаха. Без цвят, без мирис, без вкус. Няма как да разбереш дали има утечки. Освен това е силно летлив, и десет пъти по-лесно възпламеним от бензина.
Мисля си върху това, докато шофирам първия сериен европейски водороден автомобил по улиците на Виена. На пръв поглед той изглежда досущ като обикновено BMW X5. Но всъщност се нарича iX5 Hydrogen, и под предния му капак има не двигател с вътрешно горене, а водородна горивна клетка.