Водородът: Обещанията срещу ужаса

Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
 
  

   
    
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на  нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
   
      
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):

4 от 17 | 17 ключови въпроса за водорода

Защо ни е нужен водород в транспорта?
Доскоро доминиращата идея за бъдещето бе двигателите с вътрешно горене да се заменят от електромобили с батерии. Но напоследък става все по-ясно, че това решение, подходящо за малките лични автомобили в големите градове, никак не е подходящо за дълги пътувания, за по-големи автомобили и за товарния транспорт. За да мине на електричество, един голям камион трябва да има батерия с тегло един или дори два тона. Дори да оставим настрана въпросите за цената и за времето за зареждане, остава друг незаобиколим проблем: откъде ще се намерят толкова ресурси. През 2022 електромобилите бяха едва около 14% от целия световен пазар на леки автомобили - и дори при толкова нисък процент търсенето за ключови суровини като литий, никел и кобалт тласна цените им към небето. Подмяната на целия европейски товарен транспорт с електрически ще изисква повече от тези суровини, отколкото в момента се добиват в глобален мащаб.