Вече 86 години една и съща трагична фотография - черно-бяла, едрозърнеста, леко размазана - изниква в главите на всички, когато заговорим за най-обещаващото решение в областта на зелената енергия. Щом стане дума за употреба на водород в транспорта, първо се сещаме за трагедията на дирижабъла "Хинденбург". На 6 май 1937 гордостта на германския въздушен флот, най-големият въздухоплавателен съд с твърда конструкция в историята, се запалва и изгаря като факла при опит за кацане в Ню Джърси. 35 души - пътници и екипаж - загиват.
Причината за трагедията не е ясна и до днес. Мнозина подозират саботаж. Но каквато и да е истината, катастрофата с "Хинденбург" не само слага точка на пътническите дирижабли с водород, но и поставя клеймо изобщо върху практическата употреба на най-разпространения елемент във Вселената. Днес опонентите на нар. "водородно общество" изтъкват всевъзможни аргументи срещу него - икономически, научни, логистични, геополитически. Но в крайна сметка най-силният им инструмент е подсъзнателният ужас, който образът на горящия цепелин продължава да предизвиква и до днес. Нека се опитаме да обобщим доводите "за" и "против" прехода към водородно задвижване в транспорта.
17 ключови въпроса за водорода (ГАЛЕРИЯ):
В пода са вградени два резервоара за водород под налягане, побиращи 6 кг от свръхлекия газ. Отзад има литиево-йонна батерия, която подава мощност към колелата. И то внушителна мощност - 400 конски сили. Наближава следобедният час пик и през повечето време едва кретаме в задръстването. Но в редките моменти, когато пътят отпред се разчиства, това iX5 Hydrogen се държи като всяко друго BMW: пъргаво, динамично и приятно за каране.
Като казах "първият сериен европейски водороден автомобил", имайте предвид, че става дума за съвсем малка серия, под сто бройки. И освен това не можете да си ги купите. BMW ще ги използва, за да натрупа опит при употреба в реалния живот. Едва след това, вероятно през 2025, компанията ще пусне на пазара първата малка серия от коли с водородни горивни клетки.