Малък, достъпен и неочаквано добър: тестваме Hyundai i10

За голямо съжаление, сегментът на "евтините" автомобили на практика вече го няма. Ако само допреди няколко години имаше автомобили с базова цена дори под 20 000 лева, а за някъде между 22-23 и 27-28 хиляди лева човек можеше да си поръча съвсем прилично оборудван нов автомобил от малък, че и почти от компактен клас, ако спре избора си на Dacia, сега срещу 20 000 лева в който и да е шоурум за нови автомобили могат просто да ви се усмихнат любезно. Днес двата най-достъпни нови модела в България са Hyundai i10 и Dacia Sandero, като базовите им цени започват от съответво 26 900 и 26 990 лева. Иначе казано - Hyundai i10 с малка преднина е най-евтината нова кола, която можете да си купите у нас в момента.

Разбира се, по-добре оборудваните версии на модела са с по няколко хиляди лева по-скъпи, като най-щедро екипираните модификации достигат цени около 10 000 лева над базовата. Което не променя факта, че i10 е един изгоден пълноценен нов автомобил, който при това предлага завидно добра функционалност Въпреки че принадлежи към почти изчезващия в Европа най-малък клас автомобили, отвътре той е удивително просторен за мъник, чиято дължина е 3,67 метра, а широчината - едва 1,68 метра.

Мястото на първия ред е достатъчно дори за много високи и едри хора, а удобството на позицията на седене и цялостната ергономия са удивително добри за толкова базов автомобил. В i10 седите приятно високо, обзорът във всички посоки е чудесен, а управлението на функциите може да се случва и със затворени очи - поне образно казано.

Оборудването при по-скъпите версии включва съвсем прилична мултимедия, климатроник, подгрев на седалките, възможност за командване на повечето основни функции от волана, както и немалък асортимент от асистиращи системи. Както казахме, седалките отпред са изключително удобни, като тази за водача дори разполага със сгъваем подлакътник. Очаквано, ако на първия ред седят високи хора, мястото за краката отзад става оскъдно, но при подобна дължина на каросерията няма как да бъде иначе.

Багажникът е доста малък, но това също е неизбежно предвид размерите на автомобила и факта, че просторът за пътниците пък е учудващо изобилен - при габаритите на i10 и най-гениалният инженер би се наложило да избира за кого или за какво да има повече място - за пасажерите или за багаж.

На пътя автомобилът продължава да изненадва приятно със своята технологична зрялост - обезшумяването, което допреди по-малко от десетилетие в този клас автомобили на практика липсваше, е неочаквано добро, така че акустичният комфорт е съвсем приличен, а управлението е леко и приятно, без никакви поводи за реална критика. i10 впечатлява приятно с чудесна маневреност и с лекота се промушва през тесни места в града, където с по-голям автомобил основната ви мисъл би била от коя точно страна на боята ще бъде минаване "на една боя разстояние". Балансът между пъргавина и задоволителна спрямо възможностите на техниката возия е добър, спирачките също вдъхват доверие.

Изборът по отношение на задвижването е скромен - купувачите могат да избират между еднолитров трицилиндров атмосферен мотор с 67 к.с. и 1,2-литров четирицилиндров двигател с 84 конски сили, като и двата варианта дават избор между петстепенна механична предавателна и роботизиран варсия на същата тази трансмисия с хидравлично управление на съединителя и възможност за ръчна смяна на предавките от лоста.

Тестовият автомобил беше оборудван с по-големия от двата двигателя в комбинация със спомената автоматизирана трансмисия. Нашият съвет по отношение на това коя опция за задвижване е най-добре да изберете е еднозначна - 1,2-литров мотор и механична трансмисия.

Четирицилиндровият мотор с работен обем 1,2 литра е отдавна доказал здравината и надеждността си, като наред с това работи сравнително култивирано, има прилична тяга и придава на автомобила съвсем нелош темперамент. Поведението и реакциите на автоматизираната трансмисия обаче в голяма степен влошават усещането за иначе добрите показатели на задвижващия агрегат, така че ако не държите на всяка цена на това да карате автоматик или няма някаква непреодолима причина за това, класисическите механични скорости ще ви свършат прекрасна работа - още повече че скоростният лост е с изключително симпатично високо разположение и работата с него е удоволствие от ергономична гледна точка.

Що се отнася до разхода на гориво, 1,2-литровият мотор е радващо скромен в жаждата си за скъпоструващата напоследък течност - разходът при смесен цикъл на шофиране обикновено е някъде около 5,5 литра на 100 километра - обърнете внимание, без използването на каквито и да било сложни хибридни технологии и с участието на доста стар като конструкция двигател.

В заключение може да кажем, че i10 е един много симпатичен малък градски автомобил, който с функционалността си и технологичната си зрялост се представя като чудесен вариант за всекидневно превозно средство, което ще ви върши отлична работа без да бърка дълбоко в джоба ви. Ако не държите на това да карате автоматик, по-смислено е да инвестирате парите за роботизираната трансмисия в някое от по-високите нива на оборудване. Особено с оглед на цената си, Hyundai е един наистина добър автомобил - надежден, удобен, с добра функционалност и без никакви излишества.

Още снимки на Hyundai i10 1.2 MPI AT ще откриете в галерията:

4 от 14 | Hyundai i10