10-те най-добри болида в историята на Формула 1

Повече от 70 години Формула 1 е върхът на автомобилния спорт. От първия си сезон през 1950 г. най-великите състезатели в света мечтаят да станат пилоти в тази надпревара. Малцина късметлии са имали възможността да карат колите, считани за най-добрите болиди за всички времена.Пилоти като Михаел Шумахер, Алберто Аскари, Айртон Сена, Ален Прост, Луис Хамилтън и Макс Верстапен са постигнали своите успехи с помощта на най-великите състезателни коли в моторния спорт. 

От McLaren и Ferrari до Red Bull и Williams - вижте кои са най-добрите автомобили в историята на Формула 1 според експертите от изданието Goodwood Road & Racing.

10-те най-добри болида във Формула 1 (ГАЛЕРИЯ):

3 от 10 | 10-те най-добри болиди в историята на Формула 1

8. Alfa Romeo 158/9 Alfetta
Alfa Romeo 158 първоначално е произведен през 1937 г., около 13 години преди раждането на Формула 1, за състезания с малки автомобили. В годините преди Втората световна война Alfa Romeo пуска колата в няколко големи надпревари с малък, компресорен 1,5-литров осемцилидрнов редови двигател, проектиран от Джоакино Коломбо – който вече си е спечелил слава с Ferrari V12. И все пак, дори преди да се появи като болид за Формула 1 през 1950 г., Alfetta се оказва доминиращ по отношение на производителността. Всъщност той печели 37 от общо 41 състезания, в които участва преди началото на войната.
Когато моторният спорт започва да се завръща през 1947 г., Alfetta също е възкресен, макар и с модернизирана и много по-мощна версия на редовия 8-цилиндров двигател. Сега колата произвежда повече 345 к.с. (261kW). Когато най-накрая идва времето да направи своя дебют във Формула 1 през 1950 г., колата е усъвършенствана, за достигне световна класа. Първите състезатели на този болид са Джузепе Фарина, Хуан Мануел Фанджо , Луиджи Фагиоли и Рег Парнел.
Доминацията на колата продължава до края на сезона, като Alfa Romeo печели всичките шест състезания, в които участва. Всъщност единствената причина Alfetta да не държи рекорда за най-доминиращ болид в историята на F1 е, че не участва във всяко допустимо състезание през този сезон. Той пропуска Индианополис 500 и следователно печели „само“ 85 процента от състезанията през сезон 1950 г.
Фактът, че запазва превъзходството си през 1951 г., казва всичко. С помощта на още по-мощен двигател - 420 к.с. (313 kW), оборудван с по-мощни компресори, Хуан Мануел Фанджо печели три победи и първата си от общо петте титли при пилотите.