Автомобилният завод "Ижмаш" отваря врати през 1966 г., като през по-голямата част от времето на дейността си предприятието произвежда модели, ползващи за основа техниката на Москвич. Компанията обаче е амбицирана да създава и по-новаторски концепции собствена разработка, сред които може да се споменат Иж-13 „Старт“, тривратия SUV Иж-14, „спортния“ вариант с пет врати Иж-19...
През 1990 г., в резултат на съперничеството с AЗЛК, които представят 3733 и Arbat, в Ижевск проектират (и година по-късно правят реален прототип) компактния микробус Иж-042. Ядрото на екипа, който прави микробуса Ижевск, е заместник-главният дизайнер на Ижмаш А. Кондрашкин, дизайнерите А. Палагин и О. Матюшин, както и главният дизайнер на предприятието В. Умняшкин. Набързо сглобената кола изглежда доста груба, но новостта на нейната концепция предизвиква огромен интерес.
За ориентир е избран японският микробус Suzuki Every. Бройка от този модел е закупен от завода за подробно проучване. Но в случая не става въпрос за буквално копиране: Ижевският модел е по-голям и по-тежък от японския. Дължината на каросерията (малко повече от 4 м) е с един метър по-голяма от дължината на вдъхновението от Далечния изток. Широчината (1660 мм) е с 300 мм по-голяма. Собственото тегло (1100 кг) е с 300 кг повече от това на японския модел. Но пътническият капацитет на руската машина се оказа по-висок - „японецът“ можеше да вземе само четирима на борда. Прототипът е с носеща тръбна рама и пластмасова каросерия със заменяеми панели.
Сравнително просторният интериор на Иж-042 с три реда седалки е сглобен от елементи и материали, ползвани от други серийни модели на производителя и основно от хечбека Иж-2126. Предното окачване е независимо, задното - торсионно е е проектирано за повишена товароносимост. Предвидени са и специални гуми, позволяващи повишено натоварване от 650 кг. Иж-042 използва петстепенна ръчна скоростна кутия и зъбна кормилна рейка.
За двигател на прототипа на микробуса е избран 1,8-литров бензинов двигател с мощност 99 к.с. с. и въртящ момент от 140 Нм. Според изчисленията, с него микробусът трябваше да ускори до 100 км/ч за два пъти и половина по-дълго време от лекия автомобил Oda, чието ускорение е 12 секунди. Очакваният „апетит“ за гориво се определя от стойността от 13,5/100 км, което с 60-литров резервоар за гориво дава на автомобила приемлив пробег. Максималната скорост е определена на 130 километра в час.
Обещаващият Иж-042 обаче нямаше късмет. Тази кола се появява точно когато се разпада СССР, местната автомобилна индустрия се изправя пред нови реалности, а проектът се оказва обречен на забрава.
Повече снимки на прототипа на Иж-042 ще откриете в ГАЛЕРИЯТА: