Голямата грешка на Cadillac

Класацията на автомобилните антигерои на века със сигурност е дълга и много противоречива поради различните оценки и вкусове на специалисти и любители. За един от автомобилите в тази класация обаче сякаш споровете са малко – това е Cadillac Cimarron, който се смята за един от най-големите провали на General Motors заради лошо замислено инженерство, слабо представяне и ниски продажби.

Седанът с 4 врати е заклеймен и наричан модел на „цинично и мързеливо инженерство“. Навършиха се точно 40 години от пускането в производство на Cadillac Cimarron, което продължи само 6 години – от 1982-а до 1988 г.

В продължение на много десетилетия Cadillac е властелин на световния автомобилен Олимп. Неговите шикозни, високомерни творения са спечелили сърцата и умовете с помпозен дизайн, царствени елементи и многобройни иновации. Първият в света автомобил със сменяеми компоненти, първият лек автомобил с V16 двигател, първият в индустрията електрически стартер и синхронизирана скоростна кутия, модерно оформление на управлението, стандартно серво управление...

В началото на седемдесетте години идеята на инженера и предприемач Хенри Леланд (той основава и луксозното подразделение Lincoln на Ford Motor Company) е на ръба на принудителната промяна. Потребителите усещат спад в качеството и освен това се формира ниша на пазара за по-компактни и удобни коли.

В средата на 80-те години на миналия век General Motors продава Cadillac Seville, разработен с помощта на платформа Chevrolet Nova (X-body). Автомобилът е пуснат на пазара през 1975 г. и се продава добре. Но проучване на компанията показва, че нарастващата част от купувачите на Seville не са почитатели на европейски марки, а искат американски, но по-малък седан. Пазарът иска такъв автомобил, за да се конкурират американците с европейските компактни луксозни седани.

В началото на 1980 г. GM започва разработването на версия на Cadillac на платформата J-car. Вариантът за преработка на Opel Diplomat е отхвърлен - би било твърде скъпо. По същата причина са изоставени и експериментите с предно задвижване. Шасито получава собствено обозначение K-body, не се измислят двигатели, просто се взима бензиновия 5,7-литров 8-цилиндров от Oldsmobile. По-късно към него се присъединява дизелов агрегат със същия обем. Строго елегантният Seville е описан от компанията.

Американският сайт The Truth About Cars смята, че Seville не е разочаровал. За пет години са продадени 215 639 броя. Вероятно не е лошо, ако се вземе предвид конкуренцията и се забрави, че класическото семейство Cadillac de Ville (по-скъпи седани и купета) се разпродава в сравними количества всяка година. Идеята е подета от конкуренти - Lincoln лансира бавно продавания Versailles, а Chrysler - LeBaron. Компактният Lincoln Versailles от 1976 г. е по същество Ford Granada с решетка Lincoln и три пъти по-висока цена.

Само Cadillac Seville не може да промени установения корпоративен имидж в очите на привържениците на прогресивния лукс отвъд океана. „Трябва да се стремим към по-малък автомобил“, формулира целта един от мениджърите. Под „по-малък“ се разбира още по-компактен автомобил. Впоследствие един от ветераните в индустрията ще каже: „Това не е толкова кошмарен автомобил. Но определено не е много добър Cadillac“.

General Motors в преследване на печалби прави това, което изглежда дръзко и немислимо дори в зората на повратната точка на осемдесетте години. Сега няма да изненадате никого с хечбек Mercedes-Benz или кросоувър Rolls-Royce, но тогава границите на разрешеното за премиум са по-строги и надхвърлянето им заплашва „пионерите“ със сериозни рискове за репутацията.

Малко вероятно е авторите на J-образното тяло на малкото шаси с предно задвижване да си представят, че Cadillac, под натиска на генералния мениджър Ед Кинард, ще издигне конкурент на BMW и Audi. Първоначално за разработката са дадени около пет години, но след това сроковете са намалени до две. Президентът на GM и бивш инженер на Oldsmobile - Пийт Естес протестира, че няма достатъчно време да се развие повече или по-малко пълноценен Cadillac (или по-точно негова приемлива имитация) на бюджетна платформа, но никой не го чува.

Седанът е подготвен за моделната година 1982-а успоредно с коплатформените Opel Ascona C, Chevrolet Cavalier, Pontiac Sunbird, Buick Skyhawk и Oldsmobile Firenza. След обсъждане на варианти за имена като Envoy, Cascade или Series 62, в крайна сметка се спират на Cimarron by Cadillac.

Първоначално върху тялото изобщо не се споменава производителя и в това се вижда трагична символика. Както The Truth About Cars уместно посочва, „новият продукт трябваше да бъде кръстен Cimarron от Cavalier, защото е продукт на обезкуражаващо инженерство“. Просто се опитват да продадат евтин Chevrolet с малки метаморфози като луксозен.

Chevrolet Cavalier е серия компактни автомобили и това е втората моделна линия на Chevrolet, която използва задвижване на предните колела. Продавани са три версии на Cavalier от три поколения в Северна Америка от моделните години 1982 до 2005-а.

Външната връзка с Cavalier е маскирана от леко ретуширана предна и задна част на каросерията, хромиран декор и винилов покрив срещу допълнително заплащане. Плоските странични стени, дръжките на вратите и остъкляването разсекретяват произхода. 1,8-литровият двигател (88 к.с.) най-накрая поставя точката. Следват 2.0-литров двигател и 2.8-литров V6 със 130 к.с. Скоростните кутии са тристепенна автоматична и дори механична с четири и пет предавки. Но за Cimarron искат 12 000 долара, а Cavalier е на половината.

Журналистите не „разбиват“ автомобила, но намират добри думи като „прилични маниери на шофиране“. Очевидно неусложненото шаси с окачване MacPherson и задна торсионна греда получава добър баланс на настройките. Реториката се променя, когато се говори за динамика. Списание Road & Track много деликатно нарича колата „болезнено бавна“. На тестовете постигна „охлювно“ ускорение от 0-97 км/ч (60 мили/ч) за 15,9 секунди.

Салонът предизвиква смесени чувства. Непретенциозният интериор на Chevrolet определено е облагороден. Седалките са може би най-добрите, които някога е имало при малките модели на GM, но за тясната кабина са малко по-големи. Качеството на кожената тапицерия е разочароващо. Предният панел се различава със сребриста алуминиева вложка около инструментите и други дреболии. Волан - с три спици вместо с две.

Базовото оборудване е на максимума - тахометър, фарове за мъгла, климатик, радио, кожена тапицерия. Компанията гордо изброява стандартните удобства в електронна таблица с малко по-лошо оборудвани конкуренти като Saab 900S, Audi 5000S и BMW 320i. През 1982 г. автоматична скоростна кутия ($370), круиз контрол ($155), електрически предни седалки ($366) и други опции за комфорт се предлагат срещу допълнително заплащане. Продажбите от 132 499 бройки са почти наполовина от тези на Chrysler LeBaron GTS, но марката успява да привлече нови и по-млади клиенти.

Говори се, че бившият продуктов директор на Cadillac - Джон Хауъл е държал снимка на Cimarron в офиса си с надпис „Да не забравим“. Има и алтернативна гледна точка. „Скандално известният Cimarron е лош, но не толкова отвратителен, колкото си мислите“, казва Стеф Шрадер от The Drive.

И още оценки: Кормилната рейка е по-къса от повечето пълноразмерни конкуренти, а сервоусилвателят на волана не е толкова мощен, че да не можете да усетите предните колела.

Скоростният лост, разбира се, не е толкова удобен, колкото например модерна Honda, но влизането в правилната предавка не е трудно. Ако не са трима в кабината, тогава 85 конски сили вероятно биха били достатъчни за масата от 1,2 тона.

Ръководството на Cadillac обмисля пускането на ново поколение, но в крайна сметка харчи пари за актуализиране на Eldorado и Seville, както и на Fleetwood и Deville. Изглежда урокът е научен. Въпреки това, в средата на 90-те години марката се гмурка в старата река, като представи „преоблечен“ Opel Omega B под името Cadillac Catera. След това се появява BLS, маскиран Saab 9-3 за регионалните пазари.