Забраната на ДВГ – защо най-трудното тепърва предстои?

Държавите от ЕС ще забраниха продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. Това предложение беше прието от европейския парламент и по всичко изглежда, че законовите спънки по пътя към неговото реализиране ще бъдат преодолени. Предстои обаче най-трудната част – формиране на обществено мнение в развитите европейски държави, което да подкрепи промяната. В противен случай нейното осъществяване ще много трудно, предупреждават експерти от индустрията.

Това с най-голяма сила важи за Германия, където автомобилите винаги са били и ще бъдат много „емоционална“ тема за населението. В страната все още има много политици, които не са убедени, че забраната ще влезе в сила през 2035 г. Фолкер Висинг, министър на транспорта и цифровата инфраструктура, вече заяви, че решението на Европейския парламент „не е прието“, а финансовият министър Кристиан Линднер посочи, че то е в противоречие на коалиционното споразумение между управляващите германските партии.

Факт е, че забраната предизвиква много противоречиви реакции. Екологичните организации, които имат свои представители във властта, твърдят, че ще ограничат продажбата на бензинови и дизелови автомобили още през 2030 г. Някои автомобилни компании също подкрепят забраната и са готови да „скъсат с миналото“.

Най-големият производител Volkswagen нарече проекта на ЕС „осъществим, макар и амбициозен“. От концерна обявиха, че са очаквали подобно решение и то е „единственият екологичен, технологичен и икономически значим начин за подмяна на двигателите с вътрешно горене възможно най-бързо.”

Засега от Volkswagen Group обаче не са посочили конкретна дата за отказа си от използване на конвенционалната технология на двигателя с вътрешно горене и това предизвиква остри критики от страна на еколозите в Германия. Други производители – като Mercedes-Benz, например, обаче са готови с конкретен срок. Той е 2030 година, но се отнася само за пазарите, които позволяват продажбата на изцяло електрически превозни средства.

Производителите обаче посочват едно много важно условие за пълна електрификация – държавите от ЕС да вземат политически мерки, като на първо място бъде осигурено достатъчно снабдяване с батерии за електромобили, както и бързо разширяване на инфраструктурата от зарядни станции.

Дори в уредена страна като Германия броят на зарядните станции за електромобили е много далеч от желаното. Сега те са достатъчно за да се справят с настоящия брой превозни средства на ток, но няма да стигнат за многомилионен автомобилен парк. Това е констатация на експертите от TUV, на които немците безпрекословно вярват.

В момента зарядните станции работят в рамките на бензиностанции, в супермаркети и др., но шофьорите са принудени да отделят твърде много време на тях. Експерти посочват, че има още време до 2035 г. за подобряване на технологията на батериите и мрежата за зареждане. За да може обаче Германия да се справи с пълното преминаване към електромобили, колите на ток трябва да имат пробег от 1000 км с едно зареждане, да има зарядни на „всяко кръстовище“ и, разбира се, цените да бъдат приемливи за всички потребители на електрически превозни средства. В противен случай идеята ще се провали.

Позицията на Mercedes-Benz за по-ускорен преход към електрическа мобилност се споделя от други автомобилни производители. Jaguar, например, е готов да направи това след 3 години, а в периода до 2035 г. всички автомобили на концерна Stellantis (Fiat Opel, Peugeot и др.) ще се зареждат от контакта. Подобно намерение имат и във Ford, откъдето открито подкрепиха пълната електрификация на автомобилната индустрия.

Въпреки добрите намерения, експертите са на мнение, че при дебата за „края на двигателя с вътрешно горене“ автомобилът не трябва да се разглежда самостоятелно - трябва да се мисли как новите технологии се комбинират с други видове транспорт, независимо дали по вода или по въздух.