Забраната на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене (ДВГ) все още е далеч във времето, но една от най-големите крачки в тази посока може да бъде направена още днес. Европейският парламент ще обсъди в пленарна зала спирането на продажбите на бензинови и дизелови автомобили от 2035 г., предложено от Европейската комисия в пакета за климатична реформа „Fit for 55”, а първото гласуване е планирано за утре, 8 юли.

Това е стъпката, която ще определи позицията на Европейския парламент в преговорите с държавите-членки, които ще кажат думата си в Съвета по околна среда на 28 юни. След това ще има преговори между институциите, които ще включват и поредица от неформални разговори, в които трябва да бъде постигнато споразумение относно окончателните стандарти за вредни емисии. Процесът ще продължи с „второ четене", на което парламентът и Съветът на ЕС ще оценят взаимно позициите си и ще одобрят или отхвърлят предложението.
Комисията по по околна среда в Европейския парламент (ENVI) вече даде първото си „да“ на постепенното спиране на термичните автомобили. И ако тази позиция бъде подкрепена на при гласуването в европарламента, тя ще има много сериозна тежест за последващите преговори. И в случая не става сума само за окончателната забрана за ендотермични автомобили, но и за създаване на „пътна карта“, която ще работи до влизане в сила на пълната декарбонизация на новите преводни средства.

Междинните етапи за постигането на целите вече бяха посочени. През 2025 г. производителите трябва да намалят вредните емисии на своите автомобили с 20%, а през 2030 г. с 55%. При микробусите стойностите са 15% през 2025 и 50% през 2030 г. Съответно, през 2035 г. вредните емисии и при двата вида превозни средства трябва да са намалени със 100%.
До момента е ясно, че 51 различни асоциации от 12 държави подкрепят предложението. Те настояват за въвеждане на „междинна цел“ - през 2027 г. вредните емисии да бъдат намалени с 47% и категорично отхвърлят определяните от тях като „фалшиви“ решения за декарбонизация с използване на синтетични горива.

В същото време обаче намеренията за забрана на ДВГ среща и сериозна съпротива. Бившият петролен съюз (UNEM) е сред 107-те организации, подписали отворено писмо до властите в ЕС, в което се настоява за прилагане на микс от технологични мерки за намаляване на емисиите на CO2, без да се игнорират нуждите на гражданите и индустрията. Дори ACEA (Европейската асоциация на производителите на автомобили) изрази известни съмнения относно „пълната електрификация“ във вида, проектиран от изпълнителната власт на ЕС.
Според асоциацията, за постигане на целта за намаляване на въглеродния диоксид с 55% до 2030 г., „ще е необходима мрежа от 6,8 милиона обществени точки за зареждане в целия ЕС“. Цифра, която представлява „почти двойно повече от това, което се съдържа в плана на властите и е и далеч от наличните днес 300 000 точки за зареждане“.


2